Разделното събиране на отпадъците в Германия

Тогава започва да се прави разлика между суровини със стойност за вторична обработка, отбелязани със знака за рециклиране "зелена точка" и такива без по-нататъшно промишлено значение, които действително имат място само на сметището. Така се въвеждат контейнерите за пластмасови и метални опаковки, за хартия, както и контейнери за бяло, зелено и кафяво стъкло. От тогава не само е спестено огромно количество суровини, но и тази система е създала стотици хиляди нови работни места.

Всичко започва от кофата за смет

Хвърляйки сутрешния си вестник в синята кофа за хартия в Германия, ние не подозираме, че така го даряваме с нов живот. След известно време тази хартия се събира и извозва до фабриката за сортиране, където в рамките на няколко часа попада в един от многото видове бали. Норберт Бьом от фирма "Ремондис" обяснява процеса на обработване в цеха на фирмата.

"След доставката хартията преминава през машината за сортиране, от там през по-прецизната инсталацията на базата на инфрачервени лъчи. Там се събира в непресован вид в контейнери, които отиват право във фабриката за производство на хартия. Или още тук на място я пресоваме на бали, които се прехвърлят в склада на преработвателната фабрика или веднага влизат в производство."

Във фабриката се произвеждат нови ролки хартия, които от своя страна се откупуват от най-различни фирми за по-нататъшна употреба. Чрез преработката на отпадъците се добиват нови суровини, които отново и отново могат да се използват в цикъла на индустриалното производство. Такива материали например са стъклото, хартията, алуминийят или пластмасата, която е особено важна за индустрията. Пластмасата се произвежда именно от суров петрол, чиято цена постоянно се покачва от години насам. Норберт Фьол, говорителят на "Дуалес систем Германия", за пестенето на енергия благодарение на рециклирането:

"Общо в Германия се събират разделно над 5 милиона тона отпадъчни опаковки, които се сортират и преработват на вторични суровини, след това се връщат в индустрията като обновени материали, от които се произвеждат нови продукти."

И природата печели

Освен това в Германия отделно се събират биологичните отпадъци, батериите, вредните отпадъци, както и стари мебели и електроуреди. Така преработката на вторичните суровини се е превърнала в самостоятелна индустрия. Това е от голямо значение, тъй като много страни не разполагат със собствени природни ресурси.

Норберт Бьом от фирма "Ремондис" обяснява как функционира тази система: "Отпадъчната индустрия в Германия е организирана на следния принцип: отделните общини и области се грижат за отпадъците от частните домакинства, а предимно частните фирми за тези на придприятията. Понякога сферите се застъпват и частни фирми поемат по поръчка на градската управа извозването и преработването на различните видове отпадъци. "

Благодарение на дуалната система в Германия отпадъците за рециклиране са особено атрактивна стока. По този начин се стимулира конкуренцията между отделните преработвателни фирми и се покачва стойността на ресурсите. Това е чудесна възможност за опазването на околната среда и същевременно за снабдяването на индустрията с качествени суровини.

За 2006 година, благодарение на преработката само на опаковъчните отпадъци, Германия е намалила с 1,7 милиона тона отделения от индустрията въглероден двуокис. Това е количеството, което се изразходва за превозването със самолет на 3,6 милиона пътници от Кьолн до Тенерифа и обратно.

По стъпките на Германия

Успехите на разделното събиране на отпадъците се дължат не само на добрата организация, но и най-вече на стриктното придържане към правилата за сортиране. Най-новите проучвания сочат, че в Германия над 90% от населението разделя отпадъците.

В България подобна разделна система вече съществува, но е все още в начален стадий. Има хора, които събират и предават вторични суровини, но те все още са по-скоро изключение. Така че ако тази система се наложи масово и в България, постепенно могат да се смекчат не само проблемите със сметищата. Възможно е дори всеки българин след по-малко от два месеца да държи в ръцете си същата вестникарска хартия, която самият той е хвърлил преди това в коша. Само че сега тя е напечатана с ново мастило.