Радев спечели. Да благодари на Борисов.

Коментар от Ясен Бояджиев:

Допреди три месеца за него бяха чували само малцина. Но лидерката на БСП кой знае как се сетила да му звънне, за да му предложи да се кандидатира за президент. Той пък по съвпадение тъкмо бил решил да напусне армията - и приел. И ето, че днес „независимият“ генерал Румен Радев е следващият държавен глава на България.

Чия е заслугата?

В началото на кампанията това развитие изглеждаше невероятно. Да не говорим за голямата разлика, с която Радев спечели вота. Още след първия тур си пролича, че сред изненаданите са и самият генерал-победител, и подкрепящата го партия. Дори днес, въпреки еуфорията, те изглеждат по-скоро стреснати - сякаш още не могат да повярват. Може би защото са осъзнали, че основната заслуга за тази победа е не толкова тяхна, колкото на един друг генерал - на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който имаше последната дума за всички решения. Резултатът от изборите е следствие именно от неговите грешки.

Сгрешеният избор

Първата грешка е свързана с избора на кандидат-президент, като, разбира се, поне от видяното в кампанията не може да се каже, че кандидатката на ГЕРБ отстъпва с нещо на конкурента си (голяма част от гласовете за когото, по собствения му разказ от първия тур, са подадени с отвращение). Допреди два месеца никой не можеше да си представи, че премиерът ще се спре на Цецка Цачева. После изненадата бе толкова голяма, че мнозина възприеха избора на Борисов като лична обида. И решиха да „му натрият носа“. Затова днес победена е не Цачева, а посочилият я генерал.

Да мобилизираш противниците си

Следващата му грешка бе обещанието за оставка в случай на загуба. За да сплаши и мобилизира привържениците си, той заложи на карта съдбата на правителството. С което постигна точно обратния ефект - мобилизира до крайна степен всичките си противници. Затова, въпреки безличното си представяне, неизвестният довчера генерал успя драстично да надхвърли електоралния потенциал на подкрепящата го партия и (в много по-голяма степен от конкурентката си) да привлече гласове от най-различни посоки.

Когато говорим за това привличане на гласове, трябва да поставим и въпроса за ДПС. Без да го обявява публично, Движението очевидно е пренасочило гласовете си от първия тур към кандидата на БСП. Колко точно гласа са му се откъснали от сърцето и каква е тяхната цена - засега това не е ясно.

Наказание за досегашната политика

Очевидно е обаче, че и без тази подкрепа крайният резултат щеше да бъде същият. Защото огромното мнозинство от отишлите до урните привърженици на другите леви партии, на обединените на първия тур националисти и на „свободния електрон“ Марешки и без знак „отгоре“ също са гласували за кандидата на БСП.

Най-красноречив е обаче фактът, че чрез гласуване или въздържане от гласуване генералът-победител бе подкрепен и от значителна част от десните избиратели (включително и от довчерашни избиратели на ГЕРБ). Това е сигурен знак, че изборният резултат е наказание и за други, по-ранни и фундаментални грешки в политиката на победения генерал-премиер.

Той се хвали с построеното, което може и да е важно и необходимо, но явно за тези избиратели не е достатъчно. Той плаши с „алтернативата“ БСП-ДПС, но за тези избиратели между неговата политика и тази алтернатива явно няма кой знае каква разлика. Защото и преди, и сега реформите все така не се случват, а най-важната от тях - съдебната - е само имитация. Прокуратурата е все така недосегаема, а за Цацаров лоша дума не може да се чуе. Олигархичните зависимости са незасегнати, корупцията е ненаказана. Пеевски е забранена тема. Затова пък медиите му продължават да хвалят премиера и да обливат с помия десните проевропейски избиратели. Във външната политика пък т.нар. евроатлантическа принадлежност е по-скоро конюнктурна разкрачена поза, която се разклаща силно при всеки повей от изток. Затова настоящият президент бе упрекнат, че е "развалил отношенията с Русия“. И вероятно е бил елиминиран от надпреварата за втори мандат. А кандидатката за поста му, сащо като своя конкурент, призоваваше за отмяна на санкциите срещу Москва.

Какъв ще е новият президент?

След първата пресконференция на генерала-победител мнозина побързаха да обявят, че България ще има достоен президент, който ще казва истината и няма да дели нацията. Като се върнем назад обаче, това съвсем не е сигурно. Да си припомним например обещанието му „да организираме една проверка“ и да „вземем мерки“ за т.нар. кемтрейлс. Въпреки че като командващ ВВС най-добре знае, че става дума за лъжа. Или пък как си позволи да нарече конкурентката си „турски кандидат“ заради 12 хиляди „турски“ гласа (а вчера самият той получи близо 20 пъти повече). Да си припомним и как старателно повтаряше родената от БСП нагла лъжа за постановлението, което променяло етническия облик на България и я превръщало в „мигрантско гето“. Или как обвини Цачева за провала на съдебна реформа и обеща намаляване пълномощията на главния прокурор и румънски модел срещу корупцията, а на другия ден по партиен знак се отрече от думите си. Или как определи една рутинна проява на солидарност в НАТО като „по-срамна от Ньойския договор“.

"Промяната", която се задава

По време на кампанията си Радев непрекъснато повтаряше, че „промяната е неотложна“. Е, тя вече чука на вратата под формата на политическа криза и предсрочни избори. Но точно тази промяна явно не е била в неговите и на издигналата го партия планове. А „заслугата“ за нея пак е на премиера. Но и на гласувалите за победителя избиратели.

Дано да не съжаляват. Защото кризите носят нови възможности, но и много неизвестности и сътресения. А засега не се вижда откъде и как може да се появи ново, по-ефективно и реформаторско управление. С нови, по-морални и по-отговорни лидери. Затова пък ясно се вижда надигащата се вълна от всякакъв род популисти. Виждат се и новите, още по-отблъскващи и опасни играчи, които се готвят да се включат в нея. И още нещо става все по-видимо на хоризонта - задаващият се завой на изток.