1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Първо падна Стената, после Живков

Автор: Мария Илчева/Редактор: Бистра Узунова10 ноември 2009

На 9 ноември 1989 пада Берлинската стена, ден по-късно в България Тодор Живков се оттегля от властта. Мария Илчева разговаря с бившия посланик на Германия в България Валтер Левалтер за нагласите 20 години след промените.

https://p.dw.com/p/KSKp
Залезът на една ераСнимка: Transit Archiv

Според мнозина събитията в София от 10 ноември 1989 година до голяма степен са били засенчени от падането на Берлинската стена ден по-рано. Валтер Левалтер, посланик на Германия в България от 1987 до 1991 година, не е съгласен с тази позиция: "Случилото се в България си беше съвсем самостоятелно развитие, но условията, при които се стигна до падането на Берлинската стена, бяха същите както и при оттеглянето на Живков от властта", казва Левалтер и продължава:

Bulgarien Revolution 1989 Demonstration für Gorbatschow in Sofia
Кадър от началото на преходаСнимка: AP

"Носталгията по миналото е нормално явление"

"Една от причините за събитията и в двете страни бе промяната в политиката на Кремъл, желанието на съветското ръководство тогавашните „сателитни държави” да се насочат към процес на реформи, нещо, което вече се беше случило в Москва чрез перестройката... Този рязък обрат към реформи всъщност беше належащ както в Източен Берлин, така и в София. Разбира се, случващото се в Берлин е оказало натиск върху София."

Две десетилетия след тези събития мнозина българи са на мнение, че преди 1989 година са водели по-добър живот. На какво се дължи тази нагласа? Валтер Левалтер: „Подобен феномен има и в Германия. Вчера гледах по телевизията дискусия, в която участваха и германци от бившата ГДР. Според тях в страни, преминали през диктатура, винаги ще има носталгици, хора, които ще кажат "преди ни беше по-добре". Това всъщност си е човешка слабост - хората искат да имат всичко, което биха могли да получат. Но някои искат да се радват на свобода без да поемат лични рискове и може би носталгията на някои българи, а и източногерманци по някои аспекти на комунизма, би трябвало да се анализира така.

В Германия 17 процента от гражданите на новите провинции мислят, че някои страни на действителността в ГДР са били положителни за тях - но тук в никакъв случай не става въпрос за стремеж към връщане на системата или пък към повторното издигане на Стената. Същото бих казал и за България – пълно право на човека е да желае за себе си възможно най-доброто и да е недоволен от това, което не му харесва.”

Walter Lewalter
Валтер ЛевалтерСнимка: AP

Некоректно сравнение

Сегашният премиер на България Бойко Борисов недоволства от факта, че му се е паднало да управлява страната във времена, които според него са най-тежките от промените насам. Може ли въобще да става дума за сравнение между трудностите от първите години след обрата и сегашните препятствия пред българските управляващи?

"Има решаваща разлика между 1989 и 2009 година - навремето не всички политически опции бяха отворени. През ноември 1989 година България все още бе обвързана със съветския блок въпреки перестройката, България си беше във всички отношения "сателит". Днес в страната има пълна политическа свобода. Затова смятам, че подобно сравнение не е коректно”, казва Валтер Левалтер, посланик на Германия в България от 1987 до 1991 година.

Flash-Galerie Revolution in Osteuropa 1989 Bild 20 Bulgarien
София, 18 ноември 1989 годинаСнимка: AP
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата