Пшеницата - това уникално растение
10 март 2022
Пшеницата е едно от най-старите култивирани растения в света. Различни диви сортове са били на разположение на хората още преди 8000 -10 000 години. Единственото по-старо култивирано растение е ечемикът.
Зърно от Евразия
Родината на древната пшеница е в района на Евразия, вероятно в северната част на Арабския полуостров, както и в Ирак, Иран, Сирия и Саудитска Арабия. Още преди 6000 години египтяните са имали специални помещения за печене на хляб.
В Европа първите видове пшеница - лимец и емер - са се отглеждали в района на Средиземно море. Зърното можело да се съхранява добре и помагало на хората да преживеят зимите. През Средновековието култивираната сега гола пшеница, особено лимецът, успява да се наложи в Централна Европа. Там белият хляб става популярен сред богатите хора чак от 11 век нататък.
Само царевицата е по-силно разпространена от пшеницата
В световен мащаб се отглежда все повече пшеница - през 2020 година е била събрана реколта от над 760 милиона тона. Това прави пшеницата втората най-често отглеждана зърнена култура след царевицата. Русия, САЩ, Канада, Франция и Украйна са най-големите износители. В някои региони на света пшеницата се използва предимно като фураж, а в други – предимно като храна за хората.
В същото време пшеницата е навярно най-популярният вид зърно за правене на хляб. Търгува се в цял свят на фючърсни борси и когато цената на зърното се повиши, това води до сериозни последици на световния пазар. Четири компании доминират на международния пазар на пшеница: компаниите за търговия на едро Archer Daniels Midland, Bunge, Cargill и Louis Dreyfus - наричани още ABCD Group: Техният дял на световния пазар е от 70%.
В света има много различни сортове пшеница с различни изисквания към климата и почвата, при които виреят най-добре. В семейството на пшеницата влизат още печеният вид динкел (спелта), зеленият лимец, както и пшеницата хорасан, известна още като камут.
Пшеницата се отглежда през лятото или през зимата. Зимната пшеница представлява огромната част от култивираната пшеница в световен мащаб. Тя издържа на температури до -20°C. В Централна Европа се засява през октомври, а в по-студените региони през пролетта.
Твърда пшеница и мека пшеница
Твърдата пшеница се нуждае от много топлина и се отглежда главно в Средиземноморския регион и в Близкия изток. Използва се за производство на паста, но също и на грис и пшенични трици, като булгур или кускус. Характерна особеност на твърдата пшеница е нейният жълтеникав цвят.
Много по-често се отглежда мека пшеница, наричана също пшеница за семена или хлебна пшеница. Тя расте във всички умерени зони, а брашното от нея се използва за хляб и много други печива - френски багети, английски тостове, турско пиде, египетски плоски хлябове, индийски наан или мексикански тортили.
Растението пшеница се нуждае от много хранителни вещества. Тежките, богати на хранителни вещества льосови или глинести почви с голям капацитет за поемане на водата, са идеални за отглеждането ѝ. Затова и плодородните черноземи в Украйна и Русия са толкова подходящи за пшеница.
Нишесте, протеини, витамини - и много гени
Пшеницата е здравословна, особено когато се използва под формата на пълнозърнести храни. Във външната обвивка на пшеничното зърно се съдържат витамини от група В, витамин Е и минерали. Самото зърно се състои предимно от нишесте - т.е. въглехидрати и до 14% протеини.
Те включват например глутена, заради който пшеничното тесто е толкова твърдо и еластично. Пшеничният зародиш, който се намира в зърното, съдържа основно мастни киселини, минерали и витамини.
В хода на култивирането на пшеницата геномът на тази култура се е утроил. Днес пшеницата има шест хромозома и общо над 100 000 гена. Това означава, че пшеницата има пет пъти повече гени, отколкото ние, хората: В човешките клетки има около 23 000 различни гена.