Провалът на българската пишман-режисьорка
12 април 2011Филмът на Бонева по български сюжет, който излично беше подкрепен и от българския министър на културата Вежди Рашидов, тръгна в италианските кина в края на миналата седмица. След първите прожекции през тези най-посещаеми дни бяха разпространени и данните на италианския бокс офис. Както можеше да се очаква, "Сбогом, мамо!" се оказа грандиозен провал.
Филмът, направен със субсидии на италианския данъкоплатец в размер на 1 милион евро и с още 330 хиляди от страна на българския филмов център, бе разпространен в 80 кина на Апенините във веригата за дистрибуция на медийната империя на Берлускони. Нека припомним, че за въпросните субсидии напразно кандидатстваха други италиански и български филми, а лентата на Бонев излиза по кината така да се каже по автоматизъм - понеже има субсидия.
Филм, който издиша по всички шевове
Печалбата от първите дни е около 65 хиляди евро. За сравнение: през същия период друг дебютен филм за силата на връзките в италианското общество, направен с доста по-малък бюджет, привлече над 3-милионна публика и събра половин милион евро печалба.
Да гледат "Сбогом, мамо!" се престрашиха едва 9 000 италианци. Ако ги разделим на броя на кината, ще излезе, че Мишел Бонев е събрала по цели 10 човека в зала. Тази статистика успяхме да потвърдим и емпирично. В най-посещаемото време за кино в едно от централните столични кина в залата, в която се прожектираше филмът "Сбогом, мамо!", се оказахме 8 човека. Малко след първите 20 минути останахме само 5…
Човек колкото и да се старае да гледа тази лента, без да намесва скандалите и емоциите, свързани със субсидирането и заснемането й, естетическият резултат пак е отчайващ. Филмът е претенциозен, безумно мелодраматичен и изобщо издиша по всички шевове - актьорска игра, сценарий, послание.
Българската действителност е далеч от реалността, режисьорката насилено я драматизира, при това в клишето за соцреализма. Историята, претендираща да е автобиографична и автентична, звучи кухо, измислено и неубедително, тя направо дразни интелигентността на зрителя. От земята до небето е разликата с филмите на редица автори от Източна Европа, спечелили важни награди на престижните кинофестивали със сериозни ленти за близкото минало на соцлагера.
Лентата на Бонев - кичозна, патетична, престъпна
Подобни, че и по-остри оценки предлага и специализираната критиката в Италия. Вестник „Унита” нарече филма кичозен, вестник „Република” - патетичен, а агенция Анса - дори престъпен, припомняйки скалъпената награда, присъдена му по време на кинофестивала във Венеция и безпрецедентно високия бюджет, отпуснат под натиск от държавната телевизия РАИ.
В телевизионно интервю за телевизията на семейство Берлускони по повод премиерата авторката отрече да е била препоръчвана от българския или италиански премиер, както се намекваше в медиите, и сама определи произведението си като носител на високи социални стойности. За да подсили посланието си, Мишел Бонев разказа случки от личния си живот и детството - автентични според нея - в които тя се оказва жертва на жестока майка, докарала я до неуспешен опит за самоубийство. Жалко, че е трудно да й се повярва както лично, така и на екрана.
Автор: Антоанета Николова, Редактор: Александър Андреев