Flüchtlingspolitik EU

Италианският министър на вътрешните работи Роберто Марони е член на Северната лига - онази дяснопопулистка политическа партия в Италия, чийто председател Умберто Боси преди няколко години беше поискал да се стреля на месо срещу лодките с бежанци. Самият Марони беше казал преди 2 години по отношение на хората от лодките, че към тях трябва да сме "лоши".

А накъде ли ще хукнат египтяните?

През 2009 година Италия подари на Либия 6 бързоскоростни катера и подписа съответното споразумение с режима на Муамар Кадафи. Оттогава Либия успява да хваща лодките с бежанци още в открито море и да ги връща обратно. В тях има хора, които са потенциални кандидати за убежище. Също оттогава броят на нелегалните имигранти от Либия драстично е спаднал. Бежанският лагер на италианския остров Лампедуза, който преди се е пръскал по шевовете, вече почти 2 години е полупразен. С това Италия искаше сякаш да каже: "Вижте ни, ние си решихме проблема с нелегалните бежанци!".

Сега обаче става ясно, че това изобщо не е така. Италианското правителство има подобно споразумение също и с Тунис. По силата на тази договореност молбите за даване на убежище на граждани от Тунис трябва да бъдат отхвърляни, а хората от лодките - връщани обратно. Колко работа вършат такива споразумения се вижда сега, когато миграционният натиск отново е силен. Можем само да гадаем какво би станало, ако в Либия се стигне до сваляне на полковник Кадафи. Или ако и египтяните започнат да скачат в лодките, за да щурмуват Обетованата земя в Европа. Сега Египет живее основно от Суецкия канал и туризма. След народната революция туристите няма да се върнат за дълго време напред, много хотели ще затворят, а работещите в тях и в туристическия сектор ще останат без работа. Един господ знае на какво биха били способни тези хора, за да гарантират оцеляването си!

Къде се крие решението?

Разбира се, граничните контроли са важно нещо. Така обаче не се решава проблемът с бежанците. Време е Европа да се покаже като единна общност от държави, които решават проблемите си заедно. Но не примерно като стартира една нова мисия Фронтекс по южните граници на ЕС, а като започне да говори на един глас по въпросите на бежанците, като приеме твърди квоти със или без "зелени карти" като американските, и като започне да издава срочни разрешения за работа. Нали Германия напр. всяка година се сблъсква с един и същ проблем - липсващите сезонни работници за прибиране на реколтата? Липсват също така и млади хора, които да се грижат за възрастните и болните.

Наред с това е необходим механизъм за разпределяне на бежанците, добрали се до Южна Европа, равномерно във всичките страни от ЕС. Независимо от факта, че споразумението от Дъблин предвижда молбите за убежище да се разглеждат от страната, приела бежанците. Чак тогава можем да обвиним италианския вътрешен министър Марони във враждебност спрямо чужденците. В едно нещо обаче той е прав: ЕС наистина оставя Италия и другите средиземноморски европейски страни сами да се борят с проблема. Категорично това не е проблем само на Италия. Той е наш общ.