Презапасяването с йод е глупост!

В Германия протестите срещу атомните електроцентрали не стихват, въпреки че правителството обяви, че ще затвори временнно седем стари атомни електроцентрали. Страхът, обхванал мнозина германци тези дни, има и друга невидима страна. Все повече хора в берлинските аптеки купуват йодни таблетки като защита от евентуална радиация.

С трийсет процента се е увеличило и закупуването на йодни препарати по интернет. Някои от по-предприемчивите фирми пуснаха дори йодни таблетки на промоция. От страха и глупостта на хората може бързо да се спечели. Някои германски медии вече съобщиха, че се е повишило и търсенето на така наречените гайгерови броячи, измерващи радиацията. Цената им е от 300 до 500 евро. Експертите по горещите телефонни линии за здравни проблеми отговарят все по-често на въпроси като този: "Как да се предпазя от радиация?".

Профилактичният прием на йод крие опасности

Бърза анкета по улиците на Берлин потвърждава все пак, че мнозина не смятат да се запасяват с йод: "Не се страхувам. Мисля, че германците, които купуват йодни таблетки и гайгерови броячи са превъртели. Та това, което се случва, е на другия край на света!", казва един 40-годишен мъж. Млада берлинчанка не крие опасенията си от ядрена катастрофа, но не от Япония: "Не се страхувам от радиация от Япония. Повече се страхувам от нашите АЕЦ-и тук в Германия, защото не знам дали човек може да предвиди всички възможни сценарии с лош край при тази несигурна технология. Не искам да я има нито в Германия, нито където и да било в Европа". Други пък признават: "Аз също се замислих какво би могло да ни се случи. Имам няколко приятели, които наистина се стреснаха и започнаха да търсят йодни таблетки по аптеките или пък гайгерови броячи. За мен обаче това е абсурдно", казва берлинчанин на средна възраст.

Аптекарите предупреждават: няма смисъл от презапасяване с йодни таблетки. Пълна глупост е да се взема профилактично йод. Нещо повече: това може да се окаже вредно за здравето, защото би довело до хиперфункция на щитовидната жлеза, категорични са лекарите. Освен това в Германия има строга система за съхранение и разпределение на йодни препарати в аптеки и кметства в случай на радиация. Тази система се задейства най-напред в непосредствена близост до авариралите атомни реактори. В близост до Берлин няма АЕЦ, но пък в рамките на града, до езерото Ванзее има реактор, използван за научно-изследователски цели.

Радиоактивният облак от Япония няма да достигне Германия, продължават да обясняват експертите. Освен това концентрацията на радиоактивните вещества намалява с разстоянието. А в случая става дума за поне десет хиляди километра, независимо в каква посока ще духа вятърът. Въпреки това предпазните мерки не са излишни. Авиокомпанията Луфтханза например прекрати полетите си до Токио. Пристигащите от Япония самолети се проверяват отвътре и отвън от германски пожарникари със съответните уреди. Целта им е да установят дали самолетът е преминал през радиоактивен облак по пътя си до Германия. Досега обаче не е установена повишена радиоактвност при нито един от тези самолети, съобщи говорител на Луфтханза. Много германски издания предлагат на читателите си добри съвети вместо да предизвикват страх и паника. Вестник Берлинер куриер публикува тези дни лексикон с най-важните въпроси и отговори по повод на ядрената катастрофа в Япония и евентуалните й последици за германците. Някои от тези отговори биха могли да са от полза и за българските потребители, защото става дума за внос на продукти от Япония.

Знаем ли какво ядем?

Трябва ли например да се внимава при покупката на риба? Отговорът: няма проблем със замразените продукти, тъй като те са били приготвени преди ядрената катастрофа. Освен това Германия не внася риба от Япония с изключение на един много скъп вид риба тон.

Става ли дума обаче за пресни продукти, трябва задължително да се пита откъде идват. "Не купувайте риба, уловена в северозападната част на Тихоокеанския район! На опаковката на рибата той се обозначава като риболовен регион номер 61", предупреждават експерти. Освен това Европейската служба за хранителни продукти в Брюксел спира веднага вноса на съмнителни рибни продукти. Почитателите на суши също могат да са спокойни. Обикновено европейците приготвят този японски специалитет от риба и водорасли, внесени от Китай, Източна и Южна Европа. Все пак, не е зле да попитате... Едно е сигурно: няма никаква опасност да попаднете на японски ориз в европейските магазини. Тъй като консумират огромни количества ориз, японците не само, че не изнасят производството си, но и разчитат на внос от Виетнам и Китай.