Предизвикателството на века
През тази година Германия е приела един милион бежанци, ако не и повече. Един милион души - цял един мегаполис. Един милион души, търсещи закрила, подслон и надежда за нов живот. Един милион души, които имат нужда от жилища, но преди всичко от работа, а още по-напред - от обучение по немски език, за децата - в детските градини, за възрастните - в курсове по немски. Това изисква големи усилия от германците и още по-големи от самите бежанци. Най-малко едно, ако не и две германски поколения са изправени пред тази задача на столетието.
Общества със съвършено различни ценности
Повечето бежанци идват от Сирия, Ирак, Афганистан, Еритрея. Те идват от страни, общества и култури, лишени от свободи. Идват от общества със силни религиозни обвързаности. Общества, в които семейството и кланът са повече от личността. Те идват от региони с патриархални структури, при които държавата е не родина, а враг. И пристигат в едно коренно противоположно общество. Личността в Германия се цени повече от общността. Ако семейството се разпадне, държавата е застраховка срещу рисковете на живота. Равнопоставеността между мъжа и жената, както и индивидуалното право на сексуална ориентация в Германия са безусловни.
При сблъсъка си обаче и двете страни ще трябва да се променят. Ще трябва да се научат на взаимни отстъпки, като от пришълците се изискват повече усилия. Те са избрали Германия за своя нова родина и трябва да се приспособят към нейните нрави, обичаи и норми. Те трябва да уважават и това, което им се струва чуждо или дори отблъскващо. Трябва да се приспособят към германския живот, без да се отказват напълно от своята езикова и културна идентичност. Германия обаче не е нито Сирия, нито Еритрея и тук те не могат да живеят, както са живели в собствената си страна.
Германия също трябва да се промени. Канцлерката Меркел смята, че след 25 години страната ще бъде по-открита, по-интересна, привлекателна и толерантна. Това е грандиозна визия наистина, но днешна Германия отдавна е станала по-толерантна и привлекателна. Въпреки това тя ще продължи да се променя. Германия трябва със самочувствие да налага своята модерна идентичност и да се научи заедно с това да проявява интерес към чуждото. Ислямската култура не е само шериатът, подтисничеството на жената и бурката. Тази култура е съхранила за Европа залязлата през Средновековието гръцка култура. Тя е богата на ценности, монументи, литература, философия. Време е да се приближим непредубедено и критично към нея, както навремето прави Йохан Волфганг фон Гьоте в съчинението си "Западно-източен диван".
Сбогуване със заблудите
Миграционната политика е свързана с две заблуди. Първата, с която германците сега се разделят, е тази, че Германия не е миграционна страна. Това не отговоряше на реалността и преди, а още повече сега. Германия е привлекателна, затова хората искат да дойдат при нас. Втората заблуда е, че бежанската политика и политиката за даване на убежище е миграционна политика за решаване на демографските проблеми на страната. Това е пълно политическо безсмислие. Германия търси целеносочено мигранти. Бежанците обаче просто прииждат. Независимо от това, те трябва да бъдат интегрирани възможно най-бързо. Както в езиково, така и в професионално отношение. Те са избрали Германия като страна на надеждата. И трябва да превърнат това отворено общество в свое собствено.