Похитената демокрация

Два месеца преди редовните парламентарни избори и в навечерието на Великден българите станаха свидетели как, след като политическата върхушка в страната се хвърли да „граби като за последно”, тя безпардонно похити дори и тяхната „фасадна” демокрация с помощта на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

Претръпналите от какви ли не грабежи през последните 20 години граждани на най-бедната европейска членка трудно асимилираха една от най-крупните съмнителни „сделки” на сегашното правителство със замяната на сградите на Националната агенция по приходите и ИПК ”Родина” в София, печалбите от която, според предварителни оценки, възлизат на десетки милиони левове.

Като за последно

Подобни търговски „транзакции” с публична собственост тепърва предстоят и те ще бъдат също така открито и шокиращо нагли. През последните седмици станаха известни разтърсващи данни за поредните „заменки”, както чиновниците наричат бартера, с най-хубавите планински и морски места, които попадат в ръцете на лоялни съпартийци, влиятелни „симпатизанти”, богати спонсори и верни близки на властимащите.

В началото на Страстната християнска седмица, след като в Парламента депутатите с часове се ругаха по-зле и от каруцари в пряк радио и тв-ефир, най-накрая мнозинството успя да наложи приемането на псевдо-”мажоритарен елемент” в изборното законодателство в 31 едномандатни района, както и да зашемети десницата с приетия 8-процентов праг за изборните коалиции.

Този удар, насочен към планирания служебен „нокаут” за опозицията на изборите, засега беше париран от държавния глава Първанов, който в крайна сметка се реши да помогне за освобождаването на отмъкнатата демокрация като наложи вето на законопроекта, макар че последната дума ще принадлежи отново на мнозинството похитители в Народното събрание.

Европейската критика - с основание

В отвличането „по подразбиране” се включи и най-проблематичната, според Брюксел, власт в държавата - съдебната. Отказът й да регистрира ръководството на характерна партия от старата десница, направен не с юридически, а с политически аргументи, подсказва колко точни всъщност са критиките на ЕС, които барабанят непрестанно върху съдебната система и правоохранителните власти.

След изборите и преди очаквания пореден, но вече политически, доклад на ЕК за напредъка на България през юли, най-вероятно похитителите ще върнат своята заложничка, 20-годишната българска демокрация, и ще я захвърлят върху жълтите павета пред новия Парламент. В какво „здравословно състояние” ще се намира тя тогава, можем само да гадаем. Със сигурност обаче то няма да е „задоволително”.