Срещата в Кремъл

Без да кажат дума на очакващите ги журналисти, Ангела Меркел и Франсоа Оланд напуснаха Москва. Германската канцлерка и френският президент разговаряха в продължение на часове с руския президент Путин. Но дали са успели да постигнат нещо, остана неясно. Когато държавни и правителствени ръководители се въздържат от изявления, това може да означава само едно: че не са постигнали, или в най-добрия случай, все още не са постигнали достатъчен напредък по същината на конфликта.

Единствените две новини, пристигнали от Берлин и Москва, съдържаха информацията, че разговорите са били конструктивни, и че се е работило над документи, целящи да разредят напрежението в Източна Украйна. Друга добра новина дойде непосредствено преди срещата в Москва от самата Източна Украйна: благодарение на временно примирие между украинската армия и подкрепяните от Москва сепаратисти, много от цивилните граждани на ожесточено атакувания град Дебалцево са успели да го напуснат.

Москва превърна войната в политическо средство

Но в момента става дума за нещо много по-значително. Войната в Източна Украйна показа, че за някои в Европа военните действия отново са станали легитимно политическо средство. На своя глава Русия в момента променя граници и сфери на влияние в Европа. Украйна е топка в ръцете на Кремъл, а източната част на страната е буферната зона, която трябва да отдели европейската демокрация и благосъстояние от Москва, за да може Русия да си остане автократична държава. По тази причина Кремъл наруши всички политически принципи и международно-правни договорености, които бяха постигнати в хода на продължителни и трудни преговори - с руско участие - в периода след Втората световна война.

Ясно е, че подобен подход застрашава мира не само в Украйна, но и в цяла Европа. Затова двете най-значими страни в ЕС - Германия и Франция - с право заложиха целия си авторитет, за да спрат крайно опасния не само за Русия, но и за цяла Европа курс на Путин.

Голям риск

Меркел и Оланд залагат много на тази карта. След дълга поредица от напразни дипломатически усилия, в последно време канцлерката беше ограничила контактите си с Путин само до телефонни разговори. Сега тя предприе, съвместно с френския президент Оланд, нов опит да подхване диалог с Путин. Крайният изход засега е неясен. Рискът за нов провал е голям. Това, че Берлин и Париж все пак поемат този риск, показва колко сериозно е сегашното положение.

Шефът на Кремъл поне не отказа да приеме предложения му диалог. Предвидено е утре (8.2.) да се проведат и телефонни разговори, макар че това, само по себе си, не е кой-знае колко обнадеждаваща новина. Това все пак е едно начало, макар и да не е очакваният от Берлин и Париж план за деескалирането в Източна Украйна.

Регионалната война може да прерасне в глобален конфликт

Предвидено е разговорите да продължат - първоначално в рамките на Мюнхенската конференция за сигурност, която днес (7.2.) продължава с участието на Ангела Меркел и на украинския президент Петро Порошенко. САЩ и други страни също са обвързани с това, може би, последно германско-френско усилие за уреждане на конфликта. Провали ли се то, от регионалната война може да произлезе сериозен глобален конфликт.

Защото не се ли постигне сега споразумение с Москва, неминуемо ще се стигне до доставките на западни оръжия за Украйна. Европа иска да намери мирно решение на конфликта, но ако Москва в момента не е готова за подобно нещо, то европейците не могат и не бива да гледат бездейно, как с руско участие се опустошават все нови и нови области в Източна Украйна, а границата на конфликта се мести още по на запад. Доставките на оръжия за Украйна излизат на дневен ред, ако дипломатическите усилия се провалят!