Поредната изненада

Ето част от аргументите на Райчев, които можете да прочетете изцяло в софийския всекидневник. В началото авторът се връща към борбите в Българската академия на науките през последните десетилетия и продължава:

По-късно еволюира съществено и самата идея за Общо събрание на БАН. За да стигне до сегашното положение, при което шефът на академията назначава половината от членовете на събранието (понеже директорите на институти членуват по право, а той назначава директорите).

Да му е честито на данъкоплатеца

Щом българският данъкоплатец е склонен да дава в ръцете на тази система от самоназначени и самоизбиращи се хора 100 милиона лева годишно – да му е честито. В отговор те – както самите казват – „пазят имотите” и обвиняват всеки хвърлил камък над оградата на тези имоти, че иска да ги приватизира. Чудна работа! За да се опазят всички тези имоти е достатъчно само едно изречение в закона. А именно: че това е публична държавна собственост. Но тук „пазачите” – познайте защо – са категорично против...

Та заради всичко казано и много друго изглеждаше, че обсъжданите господа не могат вече с нищо да ни изненадат. Те обаче успяха: Изхвърлянето на Георги Фотев е смайващо. И не защото е истински учен и честен човек. Имало е и други унизително изхвърлени истински учени и честни хора: и Исак Паси, и Добрин Спасов, и Петър-Емил Митев...

"Ползите” от патакламата

Смайващото е, първо, че доскоро тази процедура се стоварваше само на главите на хора, обозначени като „комунисти”. Цял закон имаше по въпроса. Както го наричаше Исак Паси „известният закон на никому неизвестния Панев”.

И второ, защото проф. Димитър Димитров и чл.-кор. Атанас Атанасов си позволиха да нарекат социолога Фотев „пенсионер с изтичащ трудов договор”. В същото време г-н Атанасов и г-н Димитров са успели в патакламата да станат респективно чл.-кореспондент и професор.