Понеже не искаме нов девети септември

Коментар на Мирела Иванова:

Социалното отчаяние и задаващото се усилно и безперспективно бъдеще държи на улицата дни наред многохилядно множество. Сред него несъмнено са внедрени вандали с качулки, пияни провокатори и прочие агресивни елементи, но не те счупиха всички бутилки, от които наизлязоха и се развилняха бесовските духове в обществото.

Бунтът вече се самоопиянява от собствената си сила, от яростния си копнеж по народовластие тук и сега. Не иска партии, не вярва в политици, не припознава авторитети. Единствената властова фигура, с която протестиращите по принуда тъй да се каже контактуват, е президентът Росен Плевнелиев. Затова и нему е предоставен списъкът с основни и незабавни искания. Сред тях на едно от първите места е поставено “преминаването от пропорционална към мажоритарна система”.

Къде са българските авторитети?

Идеята за мажоритарни избори не от вчера витае из въздуха, има ярки и блестящи в реториката си привърженици, изглежда примамлива и дори осъществима като всяка красива утопия. Спомням си как на първите свободни избори след десети ноември младата ми хазяйка Силвия в квартал “Редута” сподели с мен, че ще гласува за лявата пропорционална листа, тъй като е с леви убеждения, но мажоритарният й избраник е Боян Папазов от СДС, уповава се на авторитета му и ще даде гласа си за него. Тогава и левите - под въпрос колко честно - спечелиха изборите, и Боян Папазов стана наш народен представител. Но вероятно тази шизофренна ситуация в полето на общественото плюс личните мотиви, притурени към нея, “катапултираха” Силвия в САЩ, където днес тя се радва на стабилна преподавателска кариера и добър живот.

Давам  конкретен пример, за да подчертая, че днес липсват каквито и да е авторитети, на които да се уповават протестиращите. Не само че не успяхме да ги съхраним във времето или пък да ги създадем и доизградим с взискателна отговорност, но и окончателно се отучихме да ги търпим наоколо си и сред нас. Кои ще са мажоритарните избраници? Не можем да ги излъчим и призовем дори от мъртвите. За двадесет и три години всяка що-годе разпознаваема публична фигура бе овъргаляна от т.нар. жълта преса, а и не само, в блатото на пошли интриги, безпардонни клевети, долни клюки и откровени измишльотини.

Дефицити на квадрат

Дефицитът на авторитети не е по-малко страшен от дефицита на справедливост, и тези два остри дефицита вкупом разядоха и развратиха народната душа, изтръгнаха я от всяка здрава ценностна почва и я зазидаха в нищетата.

Та кои ще са мажоритарните избраници? Местните феодали ли? Или победителите в Биг Брадър? Вдовиците на застреляните босове, Азис, Китаеца или другите разпознаваеми рожби на извратената представа за свобода на словото? Сега, при страшната криза на доверие във всяка власт, можем ли да се уповаваме на четвъртата, можем ли да вярваме, че сериозните медии ще внесат разум насред псуваческото ожесточение, ще намерят верния тон, ще дадат обективната и точна информация, ще изпълнят високия си дълг, като помирят паническия гняв на улицата с почтения разум на довчера пренебрегваните знаещи и можещи българи? Дано, защото не ни е притрябвал нов девети септември...

Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел