Поляците - непоправими скептици относно ваксините

Несигурност и недостатъчна информираност – с това са свързани безпокойствата на поляците по отношение на имунизационната кампания. А и принципно скептицизмът спрямо ваксините в Полша е толкова голям, колкото в малко други европейски страни.

Но и политиката на полското правителство изобщо не допринася за преодоляването на несигурността. Премиерът Матеуш Моравецки почти ежедневно информира за доставката на нови ваксини, апелира към сънародниците си да се имунизират и ентусиазирано говори за „завръщане към нормалността“. Според журналистката Хана Лис, тази пропаганда постига точно обратния ефект.

Суеверия и заклинания

Социологът Томаш Собирайски също вижда засилена пропаганда. Самият той не е против имунизациите, но се въздържа да определи скептиците като „луди“. Именно правителството, което така и не е провело информационна кампания, е виновно за недоверието, казва той. „За разлика от ситуацията в западните държави, нашето отношение към ваксинациите се базира на суеверия и заклинания."

Така например почти никой не се е опитал да обясни на хората, че ваксинацията срещу коронавируса не влияе на човешките гени, посочва Собирайски. Затова и за него не е изненада, че съгласно проучванията едва четирима-петима на всеки десет поляци са готови да се имунизират. Социологът допълва, че не по-различна е картината и при ваксините срещу грип – само 4% от поляците се ваксинират срещу грип – значително по-малко, отколкото например в Западна Европа.

Недоверие и конспиративни теории

Сред скептиците междувременно има не само много известни личности, но и политици от управляващия лагер. „Няма да се ваксинирам“, заяви наскоро Януш Ковалски, държавен секретар в министерството на финансите. Според него това е "въпрос на свобода и на лично решение."

Като въпрос на свобода определят имунизацията и нейните противници от организацията STOP NOP (Спрете нежеланите реакции от ваксинацията), които в последните месеци отричат не само ваксинирането, но и съществуването на пандемията. Поддръжникът на тази организация Януш Загорски, политолог и шеф на телевизия, обяснява своята теория така: „Пандемията е инструмент, с който властимащите в света искат да наложат контрол над нашите умове“. При имунизацията под кожата се вкарвали чипове, които можели да предават цялата възможна информация за съответния човек. Образно казано: хората биват сканирани като стоките в супермаркета.

Привържениците са вляво, противниците – по-скоро вдясно

Споделящите тези конспиративни теории все пак не са много, но скептицизмът по отношение на имунизациите е висок. Според актуално допитване на института IBRIS, 47 процента от запитаните искат да се ваксинират, 44 на сто отказват, а 9 процента нямат мнение. Повечето положителни отговори са дадени от хора над 70 години, а най-малко – от младите между 18 и 29 години.

Най-висока склонност да се ваксинират изразяват поддръжниците на левицата и на либералната „Гражданска платформа“. Сред електората на управляващата дясна партия „Право и справедливост“ готовност за ваксиниране изразяват 56 процента.

Според шефа на IBRIS Марчин Дума, борбата срещу скептицизма няма да е лесна – трудно би могло да се противостои на най-често споменавания аргумент, че ваксината е разработена и разрешена прекалено бързо. „Наистина няма нищо, което да обяснява защо това е станало за толкова кратко време, мнозина биха искали да изчакат, докато първо се ваксинират другите“, посочва той.

Какво казва Католическата църква?

В католическа Полша критиците на имунизациите се възползват и от аргумента, че изготвянето на някои ваксини е свързано с използването на клетки от абортирани зародиши. Това са всъщност много малко случаи от 60-те години – оттогава насам този вид клетки се възпроизвеждат по изкуствен път. А и абортите в Полша са били законни и не са имали нищо общо с разработването на ваксини. Въпреки това противниците на ваксините твърдят, че за разработването на този вид препарати се използват абортирани зародиши.

Ватиканът призовава фармацевтичната индустрия да произвежда само „етични ваксини“ от една страна, но от друга намира за приемливо използването на препарати, базирани на клетки от зародиши, ако няма други налични.