Полша на позорния стълб

Говорителят на Еврокомисията Маргаритис Шинас се пошегува със събралите се журналисти на първата им среща след празниците. Той им честити новата година и пожела на тях и на себе си тя да бъде една „хубава, скучна година". Но 2016, уви, едва ли ще бъде скучна. Още в първия ѝ ден заместник-председателят на Комисията Франс Тимерманс беше принуден да подхване проблема със свободата на медиите в Полша. Шинас обясни, че ЕК е поискала информация от Варшава за съвместимостта на промените в Закона за медиите със задължителното върховенство на закона в ЕС. "Ние ще обсъдим този въпрос на политическо равнище още в средата на идната седмица на първото редовно заседание на Комисията", заяви Маргаритис Шинас. До ден-днешен Варшава не е отговорила нито на запитването за свободата на медиите, нито на по-раншното писмо от Комисията за реформата в Конституционния съд. Брюксел вижда и в двете мерки евентуална заплаха за върховенството на закона. "Всички ресорни комисари имат ясно становище по тези въпроси", каза Шинас.

Това се отнася най-вече до Гюнтер Йотингер, който заяви: "Ние ще активизираме механизма за върховенството на закона и ще поставим Полша под наблюдение".

Полша под наблюдение

Т.нар. "Процедура за върховенството на закона" беше създадена през 2014 година като един вид механизъм за ранно предупреждение. Тя се роди по повод споровете с Унгария, в които ставаше дума за атаки срещу демократичните права, подобни на днешните в Полша. Планираната за 13 януари дискусия в Еврокомисията за политическото положение в Полша ще бъде първи "ориентировъчен дебат". Подир него следват още три стъпки: оценка на Комисията, препоръки към Съвета на министрите и накрая реализация на тези препоръки. На редовните си срещи европейските министри и правителствените ръководители ще проведат политически дебат със страната, която е под наблюдение. Цялата процедура е политически процес, който обаче няма преки юридически последствия. Последици може да има, едва когато бъде открита процедура съгласно § 7 от Европейския договор, който гласи, че "при сериозно и трайно нарушаване на европейските ценности" дадена страна може да бъде лишена от право на глас. Възможно е и в рамките на нормалната процедура за нарушаване на европейския договор да бъдат прекратени плащанията за Полша от касите на ЕС. За това обаче трябва решение на Европейския съд като последна инстанция. Варшава е най-големият нетен получател на средства от ЕС – цели 14 милиарда евро. Но всички тези процедури траят много дълго и разговорите на политическо равнище са само първата стъпка.

"Опарването" с Австрия

През 2000 година страните-членки на ЕС замразиха отношенията си с Австрия заради участието в правителството на дясно популистката партия на Йорг Хайдер . Т.нар. "Доклад на мъдреците" по-късно стигна до извода, че няма конкретни улики за нарушаване на правилата, така че мерките срещу Австрия бяха отменени. Оттогава насам ЕС проявява изключителна предпазливост, когато в някоя страна-членка възникне сходна ситуация. "Това, че ЕК реагира толкова бързо на новия медиен закон в Полша, е добър знак", казва генералният секретар на Европейската журналистическа асоциация Рикардо Гутиереш. Той смята, че гласуваният в Полша нов медиен закон е несъвместим с европейските стандарти. "Ако в бъдеще финансовият министър може да сменя ръководствата на обществено-правните медии без какъвто и да било парламентарен контрол, той нарушава задълженията, поети от Полша като страна-членка на ЕС", казва той. Рикардо Гутиереш обаче не е уверен, че намесата на Еврокомисията ще донесе някакъв резултат. Новото правителство във Варшава не обръща внимание на мнението на другите европейци. Ето защо, според Гутиереш, ЕС трябва да упражни колкото се може по-силен натиск. Европейската журналистическа асоциация и три други сродни организации са сезирали и Съвета на Европа. Но докато се стигне до конкретни санкции срещу новия медиен закон в Полша, ще изтече много вода. "Това е твърде дълъг процес", заключава Гутиереш.