Политреклама по казахстански

Властите в Казахстан пръскат немалко средства за реклама зад граница, с цел да повишат положителното отношение към страната и популярността й пред света. Нерядко обаче, въпросните прояви предизвикват недоумение сред западната публика. Последният пример - излъченият по CNN клип, призоваващ да се инвестира в Казахстан, точно в деня на междинните избори за американски Конгрес на 4 ноември. Американският портал Huffington Post изрази изумление от избора на мястото и времето за излъчване на скъпоструващия клип за Казахстан.

Година по-рано пък изненада предизвика появата на рекламен филм за Казахстан по телевизионния канал National Geographic. Според експерти от бранша, филмът е бил с ниско качество, несъответстващо на направените разходи. Така или иначе рекламата в чужбина се смята за необходим елемент от участието на дадена държава в глобалните процеси. Но каква е спецификата на казахстанския вариант?

25-30 милиона долара годишно отиват за реклама

"Комитетът за международна информация към казахстанското Министерство на външните работи официално разполага с бюджет за реклама в чужбина, възлизащ на около 20-25 милиона долара годишно. Освен това и всяко посолство разполага с определена сума, макар и неголяма", казва за Дойче веле казахстански специалист по пиар, пожелал да остане анонимен. Местните компании също правят реклама на страната, допълва той. А има и големи международни проекти като Универсиада 2017, ЕКСПО 2017 и др, които също дават възможност не само за пряка реклама, но и за провеждането на изложби и конференции с участието на известни личности от различни страни. Предполага се, че приблизителната сума за реклама зад граница, с която Казахстан разполага, е около 50 милиона долара, включително средствата по неофициални канали, казва анонимният експерт.

По неговите думи, рекламата зад граница е неизбежно свързана с големи разходи, но ако умно се съчетае с обичайната рекламна дейност, може да донесе и печалба. "Например когато в Алма Ата се проведе Азиада 2011, за реклама като цяло бяха изразходвани 3 милиона долара. Но организаторите спечелиха много повече от направения пиар на страната в чужбина и от рекламни приходи", посочва събеседникът на Дойче веле.

В името на имиджа

Казахстанският опозиционер Серик Медетбеков от своя страна отбелязва, че пиар-акциите на Астана си имат специфика - обичайно статиите за положителния имидж на Казахстан и неговите управници излизат в медиите на някоя чужда държава непосредствено преди тя да бъде посетена от президента Назарбаев. "Акции за корекция на имиджа на страната се предприемат и ако се задава или вече се е разразил скандал на Запад, който да е свързан с Казахстан. Типичен случай в това отношение е "Казахгейт" - скандалът около Джеймс Гифън, американски бизнесмен и бивш съветник на президента Назарбаев, обвинен в САЩ, че е давал подкупи на водещи казахстански политици. След като се разрази този скандал, в Казахстан бяха заделени значителни средства за лобистка дейност, предназначена да оправи имиджа на Назарбаев в Съединените щати", казва Медетбеков пред Дойче веле.

Наталия Харитонова от евразийската експертна мрежа JEEN дава друг пример. "На 10 ноември австрийското списание "Profil" помести статия, чиито автори дават да се разбере, че една от най-известните виенски адвокатски кантори е получила милиони евро от Астана, за да организира мероприятия с медиите и с австрийската общественост. Крайната им цел - да повлияят на общественото мнение, така че Виена да предаде на Казахстан криещия се в Австрия олигарх Рахат Алиев. Експертката от JEEN смята, че в този случай използването на адвокати като прикрити лобисти е оправдано от гледна точка на ситуацията, но и при този проект е "трудно да се определи кой на кого плаща и каква част от средствата е била похарчена по предназначение".

Обяснението е в това, че "Обкръжението на Назарбаев е заинтересовано от харченето на значителни суми за реклами в западни издания, тъй като изразходването на парите се контролира слабо", отбелязва Серик Мезетбеков. При това материалите, съдържащи пиар на страната, могат да се публикуват открито в рекламните приложения на известните вестници и списания, но и прикрито - в т.нар. редакционни статии. "В Астана предпочитат първия начин, макар че той е и по-скъпият", казва германският експерт Михаел Лаубш.

Родината на слоновете

Според Наталия Харитонова въпросът не е дали Казахстан има нужда от реклама в чужбина, а в това, че нейният коефициент на полезно действие често е отрицателен - когато например в западните медии се появяват статии под заглавието "Казахстан - родината на слоновете". Проблемът е в самата казахстанска система - тъй като реалните критерии за ефективност на рекламата са изместени от това как ще реагират на статиите някои ключови фигури в самата страна. "Оттук е и стремежът към големите рекламни проекти на властите за сметка на дискретния пиар на екотуризма, кулинарията и традиционните отрасли на икономиката", обобщава Харитонова.