"Поколението смартфон"

В обширен анализ на седмичника „Ди Цайт се казва, че за повечето младежи, родени от средата на 90-те години насам, най-страшно е да не би да се окажат офлайн – т.е. без връзка с интернет. Постоянното присъствие в световната мрежа се е превърнало за тях в своего рода основна човешка потребност, сравнима с храненето и съня.

Психологът Петер Фордерер от близо 30 години насам изследва влиянието на различни медии - книгите, телевизията и компютърните игри - върху човешката психика и поведение. Смартфоните той слага в отделна категория, защото тяхното влияние не можело да се сравни с никакъв друг феномен преди тях, освен може би с електрификацията. Само дето пробивът на смартфоните е бил десет пъти по-бърз.

„Ди Цайт" привежда данни в подкрепа на тази теза: актуално изследване показва, че 95% от германските младежи днес притежават смартфони, а две трети от 12-годишните деца имат тарифа за неограничен достъп до интернет. Младежите днес прекарват средно поне по три часа в интернет, повечето чрез мобилни устройства, а близо 41% от 15-годишните заявяват, че се чувстват много зле, когато нямат връзка с интернет.

За какво им е нужен смартфонът?

Съвсем ясно е, че подобни дигитални ексцеси имат отражения върху психиката и поведението на човека, отбелязва в тази връзка германският седмичник. Който отрасва със смартфон в ръка, играе, учи и общува по друг начин с околния свят. Но как? Най-ясният отговор на този въпрос от години насам дава психиатърът от Улм Манфред Шпицер. Според него, дигиталните медии правят хората дебели, глупави и болни.

Други изследватели гледат на този въпрос по-диференцирано. Но и те са принудени да се занимават с връзката между някои тревожни явления като хиперактивното поведение и липсата на концентрация сред младежите и консумацията на дигитални медии. Тази връзка не винаги бива убедително доказана, но все пак има факти, които са почти неоспорими. „Ди Цайт" споменава например това, че смартфонът краде от съня на младежите. Човекът е социално животно и нищо не го интересува по-силно от останалите хора. За подрастващите това  важи с още по-голяма сила. Който е в процес на оформяне на собствената си идентичност, иска непременно да знае какво другите мислят за него.

Който се опитва да прекъсне пъпната си връв с родителите, страстно се нуждае от нова групова принадлежност. Социалните медии перфектно запълват тази потребност, коментира „Ди Цайт". Мотивът „да поддържат контакт с приятели" се споменава най-често от тийнейджърите, когато ги питат за какво им е нужен смартфонът. Едно време за тази цел служеше междучасието в училищния двор, футболното игрище, дискотеката или частното парти.

Днес цялата комуникация тече нонстоп онлайн. За да се обърне внимание на всички постинги, новини и туитове, е нужна постоянна активност: в училище – под чина, в къщи - по време на миенето на зъби и при писането на домашни работи или до телевизора преди заспиване. И тъй като човек не може толкова ефективно да разпределя своето внимание между безброй различни задачи, от това определено страда способността му да се концентрира.

Апетитът към дигиталните медии

Във всеки случай е ясно, че „поколението смартфон" ще е първото, което ще даде възможност да се наблюдават дълготрайните последствия от дигитализирането на ежедневието – например отражението му над творческите способности на хората, пише германският седмичник „Ди Цайт" и цитира резултати на американската професорка Ева Мардър, която твърди, че днешните ѝ студенти по биология разполагат с по-малко фактологически познания, защото смятат, че за всичко могат да намерят информации в интернет. Невробиоложката обаче възразява със следния аргумент: тъкмо онзи, който иска да стигне до ново научно познание, трябва да познава и старото. „Не е възможно да мислиш творчески, без да знаеш какво е вече известно", казва Мардър.

Днешните хора трябва да се научат да ограничават апетита, който идва с постоянната дигитална комуникация в интернет, коментира германският седмичник и твърди, че това е особено трудно. Още повече, че има сили, които не желаят подобно нещо. Призивът към децата и младежите да се научат с мярка да използват дигиталните  медии е правилен, но и доста наивен. Защото от другата страна на тези уреди стоят най-големите концерни в света, които плащат на цяла армия от психолози, инженери и геймъри, за да осуетяват  изключването на смартфоните. 

Напълно възможно е след 30 години да стигнем до извода, че постоянното дигитално присъствие, символизирано от смартфоните, ни е донесло повече предимства, отколкото недостатъци. Но също така е възможно и точно обратното: обръщайки поглед назад, да осъзнаем, че започналото през 2007 година развитие е трябвало да бъде осуетено. Това, което преживяваме сега, е експеримент на цялото човечество, протичащ в реално време, заключава „Ди Цайт".

аг, дц, мс