Подигравка с интелигентността на българина

Бюрото на Европейската народна партия се събра в София, за да подкрепи управляващата партия. Ще й помогне ли това на изборите не е ясно. Събитието обаче поставя въпроси, които надхвърлят българската политическа конюнктура, твърди в коментара си Ясен Бояджиев:

Да си каниш клакьори от Европа вече е традиция – правили са го и навярно ще го правят и други. Клакьорите се отзоваха с готовност и усърдие, което също не е ново. По принцип така наречените „европейски политически семейства” имат същия проблем – да събират повече гласове, постове и власт, но на своето си, европейско ниво. За целта, без да подбират много-много, припознават за свои „деца” местни партии с изгледи за успех, след което им помагат да се борят за властта на местно ниво.

Пълно разминаване с реалността

Именно в този дух на взаимопомощ миналата седмица дойдоха от Европа и затрупаха България с куп похвали. При други обстоятелства това би могло да бъде повод за радост и гордост. Но не е.

Първо, защото лидерите на европейската десница, които по съвместителство са и по върховете на политическата йерархия на Европейския съюз, доста обидно подценяват интелигентността ни като се правят, че идват в София на „изнесено заседание”. Защото за всички е очевидно, че са дошли да помогнат на българските си домакини да спечелят изборите, като се опитат да внушат, че „правителството върши добра работа за България и Европа го подкрепя”.

Така „заседанието” на засуканата тема за „Повече и по-добра Европа...” се превърна в общо взето скучно телевизионно шоу с активно „продуктово позициониране”. А понеже сме в предизборна кампания, репортажите с изявленията на участниците би трябвало да приключват със съобщението, че „Купуването и продаването на гласове е престъпление”.

Направо цинично!

По-обидно от опита да се прикрие рекламното послание обаче е самото му съдържание, което напълно се разминава с действителността. Непрекъснато да хвалиш като „много добър пример за финансова дисциплина” една потънала в бедност и мизерия страна едва ли е признак за добър тон, а за голяма част от публиката е и направо цинично. Както и да говориш за „огромен напредък” при положение, че мнозинството от гражданите, общините, бизнесът и цели публични сфери са на ръба на оцеляването, а за две години не е извършена нито една важна реформа.

Да кажеш, че „вашата страна е модел за много други страни”, означава плътно да си затвориш очите за ширещото се беззаконие, липсата на правосъдие, недосегаемостта на олигархията, изборната търговия, овластената простащина и коалираната с нея ксенофобия, както и за куп други безобразия, накарали стотици хиляди хора да напуснат въпросния „модел”.

Отблъскващо двуличие

Дали хвалбите ще помогнат на днешните български управляващи предстои да видим. Досегашните опити при други избори не се оказаха успешни. Но може пък този път традицията да бъде нарушена.

Последният предизборен европейски десант в София обаче поставя далеч по-важни въпроси от изборния успех или неуспех на една или друга партия. За голяма част от българите, например, това е поредното разочарование в надеждата, че Европа може да свърши онова, с което те сами не могат да се справят.

Но проблемът далеч не е само български, независимо, че на гостите може и да им е все едно как изглеждат в очите на местната публика.

„ЕС е изправен пред най-голямата си криза, това е криза на доверието и на лидерството”, заяви един от тях. Софийският епизод чудесно илюстрира тази криза – двуличие, компромиси с истината и с ценностите, затваряне на очите пред реалността заради мимолетни, теснопартийни интереси. Не европейски лидери, а група гастролиращи клакьори, в чиито уста пожеланието за „Повече и по-добра Европа” звучи кухо и отблъскващо.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев