"Победителите" в конфликта в Газа

След като войната в ивицата Газа най-сетне приключи, т. нар. "победители" се изтипосаха на преден план, докато жертвите на военните действия останаха някъде отзад. Сега всеки иска да е победител и се счита за такъв. Преди парламентарните избори в Израел, премиерът Ехуд Олмерт и неговият коалиционен партньор, министърът на отбраната Ехуд Барак, се потупват взаимно по раменете за добре свършената работа. В същото време от високоговорителите на джамиите в Газа ръководителят на Хамас Исмаил Хания обявява пред народа победата в конфликта.

Оспорвани цели

Израелските политици настояват, че са постигнали целите си при т.нар. "операция". Какви обаче бяха тези цели? Унищожението на Хамас? Това бе постигнато със същия трагичен успех, както и през 2006-та година, когато Израел тръгна срещу Ливан с намерението да унищожи Хизбула. Значи остава целта да бъде прекратено обстрелването с ракети на Израел? Само че в първите часове на примирието няколко ракети отново полетяха към Израел. Нелегалното снабдяване на Газа с оръжие също не можа да бъде напълно прекратено.

От своя страна Хамас се представя като единствената сила, противопоставила се на израелската агресия. Обаче поне на палестинците би трябвало да е ясно, че от изтеглянето на Израел през 2005-та година ивицата Газа НЕ Е окупирана територия. От Хамас дори заплашват, че ако чуждата армия не се изтегли от Газа в рамките на една седмица, ще...ще какво обаче? С какво реално може групировката да заплашва? Че ще продължи с борбата? А какво означава това, всички видяхме. Или може би, че ще откаже да преговаря с Израел?

Конфликт без край

Нито една от двете страни не би трябвало да използва примирието за пропагандни цели. Те би следвало безусловно да го приемат, защото съвсем ясно е, че друг изход от тази ситуация няма. А е ясно, защото поредният конфликт за пореден път доказа, че не може да има военно разрешаване. Нещо повече, от опитите за намиране на изход чрез военни действия двете страни само повече затвърждават позициите си, което неминуемо ще доведе до нов конфликт. И така нататък...

И заради тази лудост трябваше да умрат хиляди хора, а общо милион и половина да страдат. Само за да се стигне до размишлението за евентуално примирие в бъдеще? Ескалирането на подобни ситуации трябва да бъде веднъж за винаги предотвратено, но едно неприятно чувство ми казва, че това едва ли ще се случи.