Пипалата на социалистите

"Социалистическият интернационал" не е измислено название или останка от миналото, а мощна международна организация с амбиции за глобален контрол. Това е главната теза в публикация на консервативното американско списание The New American. В нея се твърди, че „Социалистическият интернационал” е с нескрити намерения да управлява целия свят. Ако успее, организацията ще преразпредели световните блага: ще вземе от богатите държави, за да даде на бедните, ще въведе централно световно планиране на икономиката, ще разруши съществуващия национален суверенитет на държавите и ще наложи колективизъм - с други думи глобален социализъм, пише списанието. Всичко това Интернационалът ще постигне като превземе отвътре ООН и я превърне в ново световно правителство. Тези идеи следват духа на идеологическата платформа, от която оперира списанието - нейните корени са в обществото „Джон Бърч”, което съществува почти толкова дълго, колкото и „Социалистическият интернационал”.

Патриотарското и консервативно движение „Джон Бърч” съществува от 1958 година, Интернационалът - от 1951. Патриотите от „Джон Бърч” винаги са били във война със социализма и противници на международни органи като ООН. В днешно време твърденията на The New American звучат почти комично - най-малкото защото представените в публикацията намерения на Интернационала изглеждат силно преувеличени и напълно непостижими.

Фактите

Но фактите сякаш говорят против това. „Социалистическият интернационал” съвсем не е някаква анемична организацийка на пощурели от капиталистическа скука дядковци, лелки, дечурлига и некадърни за друга кариера левичари. Към днешна дата в Интернационала членуват 170 партии, което ще рече, че в него са представени почти всички държави в света. Но това не е всичко: важни световни лидери са членове на организацията и, както изглежда, активно се трудят по нейната политическа програма. Сред тях са министър-председателят на Великобритания Гордън Браун, министър-председателят на Австралия Кевин Ръд, президенти, министри и водещи политици в Испания, Южна Африка,. и къде ли не в Латинска Америка. Изобщо заразата е много разпространена сред световни социалистически лидери, се казва в изследването на The New American. Илюстрация за това бил министър-председателят на Гърция, който е президент на „Социалистическия интернационал”.

Социализъм на всички нива

Всички тези лидери, твърди американското списание, провеждат политиката на Интернационала като използват механизмите на ООН и нейните агенции, в които са проникнали дълбоко. „Конференцията за промените в климата в Копенхаген през декември беше главно резултат от усилията на Социалистическия интернационал”, се казва в публикацията, която привежда множество доказателства за тази и други „съвместни” акции на Интернационала и ООН.

Но как става това? „Социалистическият интернационал” действително има свои комитети, работещи по всички важни световни въпроси и във всички ключови региони: от световната криза и реформата на финансово-икономическата система, до промените в климата, проблемите в Африка и на Балканите. Тези комитети са ръководени от известни политици, икономисти и учени от цял свят. The New American твърди, че техните идеи са нещо като наръчник за работата на много от комитетите на ООН, а често едни и същи хора били членове на подобни по дейност комитети и в двете организации. „Те се опитват да реформират ООН и да я превърнат в световно правителство”, настоява списанието.

Зелени, розови, червени

The New American вижда спектъра на Интернационала така: идеите се движат от „зелени” (за околната среда), през „розови” (за финансите и икономиката), до чисто „червени” (за световното управление и преразпределението на благата). Списанието отива още по-далеч, свързвайки „Социалистическия интернационал” с комунистите-социалисти. Между комунистите и членовете на „Социалистическия интернационал” няма истинска разлика, пише авторът на публикацията. Като пример за връзките на Интернационала с „червените” са посочени членуващите в него „реформирани комунисти” - като българина Сергей Станишев. „Социалистическият интернационал” приема хора като него „с отворени обятия”, се казва в текста. Станишев е наречен „момче-реклама на Социалистическия интернационал”, което едновременно с това е бил министър-председател на България и лидер на БСП, чието старо име е БКП, подчертава дебело публикацията.

Сред другите примери за връзки с комунистите са т. нар. фабианци, към които принадлежи британският премиер Гордън Браун. Структурите на социалистическите фабианци били почти идентични с тези на лондонския щаб на „Социалистическия интернационал”. „Фабианците винаги са били ключов съюзник на комунистите, още от Лениново време. Те са помагали за прикриването на ужасяващите престъпления Сталин”, твърди The New American.

Интернационалът и Барак Обама

По-нататък в публикацията се появява твърдението, че членове на Интернационала са проникнали и в американското правителство. Тези хора заемат ключови постове в екипа на Барак Обама, твърди списанието. Карол Браунър, сега директор на офиса на Белия дом за енергетика и политика по промените в климата, е наистина бивша членка на социалистическата организация. Самият президент, както и някои от главните му икономически съветници също са били под прякото влияние на видни членове на социалистическата организация, един от които е Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц. Неговите икономически идеи били „крайъгълен камък в реформите на американската икономика, замислени от Барак Обама”, заключава The New American.