Пиенето и политиката имат нещо общо - вижте Турция
20 януари 2011
Дори наблюдатели, благосклонни към премиера Ердоган, са удивени от новите ограничения, които се очаква да влязат в сила в най-скоро време. На 18 години човек може да гласува, да кара кола или както досега да пие алкохол - но ето, че изведнъж рекламата на алкохол трябва да изчезне от Турция, учуди се наскоро в телевизионно предаване публицистът Мехмет Барлаш.
Противниците на Ердоган подозират някакви зловещи намерения зад плана на министър-председателя. Представител на опозицията заяви, че това била "чиста ислямистка пропаганда". Като набожен мюсюлманин, самият Ердоган не близва алкохол и е заклет враг на тютюна.
Вкусът на властта
Впрочем не всичко в новата наредба е безсмислено или намирисва на ислямизъм, пише германският в. "Тагесшпигел". Така например ще бъде забранена продажбата на алкохолни напитки в бензиностанциите по магистралите. А представители на винопроизводителите окачествиха новите ограничения като "разумни", не можело и дума да става за забрана на алкохола.
Истината е, че причините за противоалкохолната кампания на правителството трябва да се търсят в предизборните съображения. В навечерието на парламентарните избори на 12 юни Ердоган позиционира своята партия по-надясно, защото смята, че там се намира ключът за увековечаване на управлението му.
Партията на справедливостта, имаща подкрепата на 40 процента от избирателите и далеч изпреварваща всички други политически формации, се надява да изземе гласове от дясно-националистическия лагер, където Партията за националистическо движение се е закрепила малко над 10-процентовата бариера. Ако партията на Ердоган успее да изтласка националистите от новия парламент, тя би могла да продължи да управлява сама или дори да се сдобие с мнозинство от две трети.
Всичко или нищо
Предвид факта, че след изборите се очаква решението за нова конституция, подобна позиция би била извънредно важна. Партията на справедливостта се стяга да управлява Турция за години напред, заключава в. "Тагесшпигел".
Изборите са причината и за безкомпромисната позиция на Ердоган по кипърския въпрос, както и за последния му сблъсък с германската канцлерка Меркел по въпроса за турското еврочленство. Това е перспективата, в която Реджеп Ердоган ще продължи да гледа на света до гласуването на 12 юни.