Пернишката политехника

Всички разбраха кой подкрепя бъдещия “бутиков” университет в Перник, но кой го спонсорира? Това си остана енигма. И защо “бутиков” – защото ще е скъп и малък или защото ще е за мутреси? Новият частен Европейски политехнически университет (ЕПУ) бе лансиран като “антикризисна мярка, която ще подобри имиджа на града”. Премиерът Борисов декларира своята подкрепа и обеща до две-три седмици правителството и парламентът да гласуват решението за новото, 52-ро висшe учебно заведение в страната.

Университетската кандидатура на Перник бе поставена преди две години заедно с кандидатурата на Бухово, но тогавашният просветен министър Даниел Вълчев отхвърли и двете, припомня в. “Дневник”.

Голямото лоби

Въпреки лобирането на президента Първанов за родния му град, Националната агенция за оценяване и акредитация през 2008 отхвърля проекта, но веднага след изборите през 2009 променя становището си. ГЕРБ застава зад бъдещия университет, чийто собственик първоначално бе регистриран на Каймановите острови, а сега – на Вирджинските, а основният аргумент е близостта на Перник до София. По същaта логика - Перник е близо до София, в коятo има технически университет.

Енергичното дефиле на подкрепящите развитието на Перник като университетски град по сутрешните блокове на телевизиите показа за пореден път, че важното е невидимо за очите. Добре прикривани политически договорки са бутало на процесите, а видимото си е чист пиар, комуто не вярват и тези, които не знаят кой е Сегела.

Друг пример от седмицата: Президентът Георги Първанов организира дискусия на тема „България – накъде след кризата", чиято цел е да бъде изработена национална стратегия за развитие „България 2020”. Дългосрочното визионерство трудно ще донесе практическа полза за икономиката на страната, но това едва ли е и целта. “Ако може да има локомотив на българската икономика, това е енергетиката”, казва Първанов пред в. “24 часа”. Енергетиката и по-конкретно АЕЦ Белене са трайните приоритети на българския президент и той използва публичната дискусия, за да ги препотвърди.

Другият акцент от стратегията са социалните аспекти. Идеята за ограничаване на безработицата е основна в ЕС, а при нас остава на заден план, казва президентът. “Политическият опит на Първанов” – коментира в. “Сега, “сигурно му подсказва, че дестабилизацията на управлението е неизбежна – заради радикалните реформи без упойка най-вече в здравеопазването и пенсионната сфера, заради растящата безработица и общата задлъжнялост.” Вече не е тайна, че социалното министерство очаква над 100 000 нови безработни, а обедняването на българите ще продължи до 2012 година. А най-лошото от всичко е, че страната усвоява под 1 процент от еврофондовете.

Повече от година публичната администрация не работи, казва политологът Антоний Гълъбов, гравитиращ към десницата. И е доста прав. Първо - пълен колапс на администрацията около изборите, после - свикване с работата от страна на новите министри; а след това - отвикване и свикване с новите им министерски или кметски кресла; дълги новогодишни празници и т.н. и т.н. Трудно е да се върви по следите на изгубеното време.

Всички са недоволни, но от различни неща

Вдясно са недоволни от Борисов, както можем да съдим по сдържаната и критична подкрепа на лидерите на “сестринските” десни партии за назначенията по върха. За които, впрочем, въобще не са били питани. Споменавайки Кристалина Георгиева и Меглена Плугчиева, Иван Костов (ДСБ) заявява: “Всичко прилича на компромис с БСП.” Вляво, в БСП са също недоволни от Борисов, но както се казва “по дефолт”.

Работата е там, че той загаси пожара “Желева”, който бе стигнал вратите на Брюксел, по най-сполучивия начин. Но по-важното е, че провалът на Борисов ще е провал за политическото в България, този път по-сериозен от всякога. Търпението към българските институции е на изчерпване и в страната, и в чужбина.

Останa ни да чакаме българските експерти, направили световна кариера, да предадат силно, мотивиращо движение от върха към периферията на зле работещата администрация на всички нива.

А, забравихме оригиналната антикиризисна мярка – пернишката политехника. Тя някак неприятно напомня за компютрите от родния на Живков Правец. Но все пак има разлики. “Каква е разликата между хамстера и мишката? Добрият пиар”, както казва популярният анекдот.