Перипетиите на новия Одисей

Новият Одисей е роден през 1981 г. в иранско-кюрдско семейство. Бащата бил строг, а синът много искал да се изучи и заминал да следва в Исфахан, на 465 км от родното му село. Именно там се присъединява към група кюрдски правозащитници, дори поема ролята на говорител. През 2009-та, след революцията срещу Ахмадинеджад, много от членовете на групата са арестувани. Замани решава да замине временно за чужбина - докато нещата се успокоят.

От Украйна през Словакия, Турция, Ирак и обратно

Замани знае, че в Иран е много лесно да получиш студентска виза за Украйна. Така той се отправя към Харков, където се записва в университета. Ситуацията в родината му обаче остава все така неспокойна, а животът в Украйна се оказва доста скъп. "Полицията е много корумпирана, все искаха подкупи", разказва пътешественикът. Замани и един негов сънародник решават да се отправят към Европа, но иранският паспорт ни най-малко не улеснява намерението им. Затова прибягват към съдействието на трафикантите на хора.

Не след дълго маршрутът е определен - Замани и спътникът му трябва най-напред да изминат 1000 км от източната до западната част на Украйна, с влак. След това ще бъдат закарани с такси до словашката граница, откъдето трябва да продължат пеша. Всичко върви по план, докато двамата иранци не попадат в ръцете на словашката гранична полиция. Питат ги накъде са тръгнали. Дали смятат да остават в Словакия? "Изобщо не ни повярваха, отнесоха се към нас като към мюсюлмански терористи", споделя Замани. В крайна сметка ги връщат обратно на украинската граница, което е в пълно нарушение на европейското право - Словакия би трябвало да ги приеме и да разгледа исканията им за убежище.

Двамата иранци са подложени на разпит от украинските тайни служби и пратени в затвор. Казано им било, че по случая се водят разговори с иранското консулство, но - както казва Замани: "Добре, че не ни предадоха на иранците, тъй като в този случай никой нямаше да разбере дали сме били изядени от вълците в планините или сме били убити от полицията". В крайна сметка преводачът им им подсказва как да се измъкнат - като подкупят началника на затвора, за да получат правото да се явят в съда. Съдът ги осъжда на глоба от 230 долара, двойно повече дават на началника. След което двамата са вече свободни.

Бегълците се връщат обратно в Харков и тръгват отново на лекции. Но полицията не спира да ги преследва, което кара Замани отново да се замисли за бягство. Успява да изпроси известна сума от своите състуденти и си купува самолетен билет за Истанбул, откъдето се надява да успее да се върне обратно в Иран. Замани стига до кюрдските области в Северен Ирак, откъдето обаче трафикантите го връщат обратно в Истанбул. Следващият опит да се измъкне от Турция е през границата с Гърция, където пък попада в ръцете на гръцката полиция.

Благодетелката Петра Л.

За разлика от словаците, гърците спазват европейските закони и приютяват Замани в един от бежанските си лагери, където по неизвестни причини го вписват в документите като алжирец. Освобождават го и му дават право на едномесечен престой, след което Замани е длъжен да напусне страната. Само че младият иранец е без пари и няма как да стигне до Атина - затова остава заедно с неколцина други бежанци в един обор. Готвят си на огъня в двора, живеят почти като първобитните хора. Единствената надежда на Замани е германката Петра Л., с която се запознал навремето във Фейсбук, покрай нейната ангажираност с каузата на иранската опозиция. Петра събира пари за иранеца, за да го измъкне от Гърция.

Този път обаче намирането на трафикант е трудно - Замани не разполага с достатъчно средства и никой не иска да го вземе. Освен това иранецът не иска да пътува по море, защото се страхува от потъващите препълнени лодки с бежанци. При това положение остава само вариантът за пътуване с камион - в продължение на десетки часове под камиона, увиснал до резервната гума.

Така, след 2 години, в които изминава цели 20 000 км, Замани успява да се добере до Германия. Междувременно живее във Франкфурт. Получил е право на убежище, и то много бързо - поради яснотата на неговия случай. "Германия ме спаси. Тук хората ми повярваха. Бих рискувал живота си за тази страна", казва Косро Замани.

АГ, ДПА, ЗЦ, КШ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел