Офертата на Меркел

Меркел няма да си мръдне пръста, за да спаси света от кризата, надават вой мнозина. А американски и британски коментатори им пригласят, като страстно оспорват политиката на икономии, прокламирана от Германия.

Шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард може колкото си иска да прокобява, че Европа има само три месеца да намери решение. Съветниците на Обама могат колкото си искат да обвързват съдбата на световната икономика с Германия. Ангела Меркел обаче не се поддава на този натиск и казва: "Германските сили не са безпределни и не бива да се надценяват. Стопанският растеж и консолидирането на държавните бюджети трябва да вървят ръка за ръка. Европа би трябвало да направи преоценка на пропуснатото преди 20 години - създаването на политически съюз като фундамент на валутния съюз."

Да чуят и в Америка, и в Европа!

Но как може да бъде постигнато всичко това? Постепенно, казва Ангела Меркел, като това определено не е отговорът, който светът би искал да чуе. Особено в контекста на последните обезсърчителни информации от Испания, Италия или Кипър. В думите на Меркел обаче би трябвало да се вслушат поне от две посоки.

Единият адресат се намира отвъд океана и посланието към него гласи: "Всяко действие предизвиква и противодействие. Ако настоявате, че ние сме тези, които трябва да окажат финансово съдействие, трябва да ви напомня за вашия огромен бюджетен дефицит. И за това, че провалът на международното регулиране на финансовите пазари след банковата криза през 2008 година не се дължи на Германия."

Вторият получател на посланието на Меркел е Европа. Тук обаче нещата са по-сложни - заради кризата на доверие, съпровождаща финансовата криза. Меркел оценява ситуацията така: реформаторският процес в Италия буксува, Франция намалява пенсионната възраст, а гръцките политици искат нови преговори по мерките за икономии. "Европа отново не спазва собствените си правила", изтъква канцлерката.

Между редовете

За южноевропейците проблемът е точно в Германия. Според тях силната държава печели от слабостта на другите и се опитва да прокара собствените си политически и стопански виждания в цялата еврозона. Същевременно съсипва слабите със своето скъперничество, както в случая с Испания.

Как може да бъде отстранено това противоречие? Може би решението е в предложения от Меркел политически съюз. В Брюксел вече се обсъждат различни варианти, като например създаването на банков съюз с независим надзор или фискален съюз с общи правила за държавните бюджети. Говори се дори за нов начин на организиране на демократичния контрол. Ето защо посланието на Меркел към Европа би могло да се прочете и така: "Аз съм готова да отида твърде далеч и дори да отдам част от суверенитета на Германия, но само ако и другите се опрат на надеждна система и престанат да действат от гледна точка на краткосрочния си национален егоизъм."

АГ, ДЦ, КМ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова