Опасните централи на Европа

Атомните електроцентрали в Европа са на средна възраст от 29 години. В своя студия, екологичната организация "Грийнпийс" предупреждава за опасностите от застарелите съоръжения и настоява за спешни мерки. В ЕС, Швейцария и Украйна в момента има общо 151 действащи атомни централи - 66 от реакторите са на повече от 30 години, а 25 - на повече от 35 години. "Като се има предвид, че проектното време за експлоатация на реакторите е ограничено до 30 години, става ясно, че вече са преминати границите на допустимото", предупреждава експертът на "Грийнпийс" Тобиас Ридел.

Според студията, поръчана от екологичната организация, опасността от атомна катастрофа расте по различни причини: в редица страни има планове за удължаване на срока на експлоатация на атомните централи над първоначално предвидения, както и за по-голямо производство на електроенергия. Повишените натоварвания на реакторите обаче, в комбинация със застаряването им, увеличават потенциалните заплахи.

Комбинация от рискове

Проблемите на старите съоръжения се дължат от една страна на материалното износване на компонентите, системите и сградите, а от друга - на моралното остаряване на техниката и на концепциите за ползването й. Така например в миналото са били поставяни по-занижени изисквания за сигурност от днешните. По този начин по-старите атомни централи са по-зле обезопасени срещу наводнения, земетресения и катастофи със самолети, обяснява Симоне Мор от Института за екология в Дармщат, която е съавтор на студията. "Всички споменати аспекти водят до прогресивно намаляване на нивото на сигурност на по-старите реактори в Европа", казва тя.

Според издателя на годишния "World Nuclear Industry Status Report" Майкъл Шнайдер, към всичко това се добавя и един допълнителен риск, наречен от него "недостиг на квалифицирани кадри": Най-голямото в света дружество, което експлоатира атомни съоръжения, е френското Électricité de France. "Само в рамките на около 5 години то ще трябва да подмени близо половината от обслужващия персонал на атомните си централи. Тази значителна загуба на професионални познания би могла да се окаже сериозен проблем в случай на аварии, твърди Шнайдер.

Според "Грийнпиис" засега нито политиката и атомният надзор, нито компаниите, които експлоатират атомните съоръжения реагират адекватно на растящите опасности. Проблематично е също и това, че операторите на съоръженията носят твърде ограничена отговорност в случай на аварии. Експертите настояват компаниите-оператори, както и доставчиците в бъдеще да носят целия осигурителен риск, за да не се прехвърля той върху държавата и данъкоплатците, каквато е сегашната практика.

Подобна промяна би намалила изкуствено създадените конкурентни предимства за атомната енергия, а и би създала по-значителни стимули за намаляването на рисковете от атомната енергия. Това пък не само ще даде възможност за по-високи обезщетения на жертвите от атомни аварии, но и ще оказва важно "превантивно" въздействие, пишат експертите на "Грийнпийс".

Колективна отговорност на европейските оператори

За да се намалят рисковете по сигурността, авторите на студията предлагат да се въведе колективна система за отговорност на компаниите-оператори на централи. "Пренасянето на неограничената отговорност върху операторите в цяла Европа би ги мотивирало допълнително да се контролират взаимно", се казва в документа.

С оглед на нарастващите рискове, "Грийнпийс" изразява сериозна загриженост и настоява за спешни мерки: освен бързото преминаване към възобновяеми енергийни източници, става дума и за незабавното изключване на онези реактори, които са в експлоатация по-дълго от предварително предвидения срок. Освен това "Грийнпийс" апелира за въвеждане на "пълна прозрачност" и "включване на обществеността в процесите по взимане на решения".

Едновременно със студията на Грийнпиис, беше публикувано и проучване на Германския съюз за опазване на околната среда и природата (BUND). Според изчисленията на Техническия университет във Виена и Фондацията "Право на екологична енергия" във Вюрцбург, до 2030 година Европа би могла напълно да се откаже от атомната енергия. Това, според експертите, би подкрепило изпълнението на амбициозните цели по опазването на световния климат.