Опазването на климата изисква разнопосочни усилия

Безкомпромисният борец за защитата на климата Щефан Рамсторф

Сред изследователите на климата цари широк консенсус, че промените в климата до голяма степен са предизвикани от човека и емисиите на въглероден двуокис допринасят най-много за затоплянето на планетата.

Щефан Рамсторф е един от най-реномираните в света изследователи на климата и съавтор на на актуалния доклад на Съвета по световния климат към ООН, публикуван тази година. Опит за портрет на учения от Потсдам:

"Казвам се Щефан Рамсторф. Аз ръководя сектора за системен анализ на Земята – допреди един месец се наричаше климатични системи – в Потсдамския изследователски институт за последствията от климата.

Това е той, педантът, повел свещена война срещу инакомислещите, както можеше наскоро да се прочете във Франкфуртер Алгемайне цайтунг и в Шпигел онлайн. Сега Щефан Рамсторф седи спокойно в своя институт на върха на т.н. "Телеграфетн хълм" в Потсдам и гелда през прозореца към парка. Ала той може да изглежда и съвсем иначе. Последно през август Рамсторф в статия във вестник бичуваше журналистите с остър тон, че все още се съмняват в изводите на изследователите на климата. Общественият диспут обаче, както твърди самият, му коства усилия:

"От това не се получават нито лаври, нито радости, а само ядове. Ала всеки път, когато във вестника излезе подобна скептична статия, където пише, че хората допринасят съмо три на сто за емисиите въглероден двуокис и подобни неща, при мене заваляват писмени питания и вместо да напиша сто и-мейла, си струва повече сам да напиша статия, в която да изясня нещата".

Рамсторф изяснява изказвания като на американеца Фред Сингър, когото и германските медии обичат да включват в материалите си като експерт по климата. Той още преди години започна да отрича, че изобщо има нещо като промяна в климата, а сега вече го смята за непредотвратим. Сингър в това отношение принадлежи към едно съвсем малко малцинство, обаче го цитират често, защото медиите според Рамсторф винаги обичат да имат и глас против. Тогава се задейства и Рамсторф, 47-годишният учен не може да понася, когато се борави небрежно с фактите. Тогава той започва да върти телефоните на главни редактори или пише "обяснителни записки". Критиците му не харесват тона, с който си служи, но спрямо аргументите му почти няма съмнения.

"Знаем, че концентрацията на въглеродния двуокис днес е значително по-висока отколкото през последните 650 хиляди години история на климата. Знаем, че човекът е отговорен затова и знаем също така, че покачването на концентрацията на въглероден двуокис е предимно отговорна за затоплянето на климата през последните десетилетия."

Че Рамсторф може да каже това така ясно и разбираемо също го прави привлекателен за медиите. Докторът по океанология работи в Потсдам от 1996 г., член е на Световния съвет по климата на ООН, който наскоро бе удостоен за Нобелова награда за мира, а освен това е ичлен на Научната консултантска група "Глобални изменения в околната среда към германското федерално правителство, което кара противниците му да твърдят, че Рамсторф, така да се каже, с одобрение на правителството е повел кръстоносен поход срещу скептиците по отношение на климатичните промени. Ала този консултантски съвет често е отправял и хапливи критики по адрес на правителството. Рамсторф във всеки случай иска да остане научен работник:

"Не искам да се впускам в политиката. Мисля, че нито съм подходящ затова, нито пък би ми доставяло удоволствие, а нали човек трябва да прави онова, което умее. Самата климатична система ме впечатлява много и изследванията по тази тематика ми доставят неимоверно удоволствие. По-малко удоволствие доставя, естествено, човек винаги да се изправя пред обществеността като приносителя на лоши вести, ала в крайна сметка и не бива да се крием в кулата от слонова кост".

А в това Щефан Рамсторф не биха обвинили и най-непримиримите му противници.

Къщата на добрия климат – как едно проектантско бюро залага на съобразените с климата архитектурни проекти

Една кула на брега на морето в Бахрейн, край Персийския залив, която сама си осигурява нужната й енергия от слънцето и вятъра: това не е научна фантастика, а действителност, подплатена с конкретни планове.

Едно проектантско бюро в Дортмунд разработи планове за кулата съгласно принципите за енергийно-ефективното строителство. Идеята е, къщите и сградите да се строят така, че да потребяват по-малко енергия.

"Сградата, в която се намираме, е най-високата офис-сграда в Дортмунд"

Намираме се в стола на кулата на анергийния концерн РВЕ в Дортмунд. Клаус Шултербаукс е пресаташето на компанията и ни обяснява, как е построена сградата-седалище на РВЕ. След това слизаме долу, в офисите, където по-добре си личат мерките, взети, за да бъде сградата по ефективна в енергетичен аспект.

"Ето, това е един обикновен офис. Сградата няма климатична инсталация, а само т. нар. "активизация на бетона". Охладителни тръби се прокарани през дюшеметата и по този начин се регулира климата. А колегите, работещи тук, могат допълнително да регулират, отваряйки прозорците. Можем да демонстрираме това тук. Разбира се, на такава височина прозорците не бива да се отварят като обикновени прозорци, от които е възможно да се скочи. Ала тези прозорци могат да се отварят и те имат т.нар. "упорни пана", с прорези за проветряване отдолу и отгоре, така че действително в офиса да влиза пресен ввъздух отвън"

Благодарение на упорните пана, намиращите се пред тях противослънчеви пердета могат да се използват и във ветровити дни, обяснява Томас Люкинг. Той е добре запознат с небостъргача, тъй като той е проектиран от неговото архитектурно бюро.

"Стремежът тук бе да се направи т. нар. "клетъчен офис". При клетъчния офис задължително се стига до коридор. Този коридор би трябвало по възможност да има естествено осветление. Този проблем тук е решен така, че всички врати към офисите са стъклени, така че винаги слънчевата светлина прониква през стъклата от фасадата в коридора.".

Въпреки това стъклените врати не са достатъчни при облачно време: на кориодра трябва да се включва осветлението. Колкото и нов да е небостъргачът на РВЕ, като енергийно-ефективна сграда той е вече остарял. Архитектурното бюро "Гербер" е разработило нов небостъргач, а Томас Люкинг е координаторът на този проект.

"Това е енергийната кула, която първоначално разработихме за арабския регион и тази сграда функционира по следния начин: опитахме се да направим първата крачка, с която да пестим спрямо нормален небостъргач 60 на сто от енергията, а останалите 40 % да се добиват чрез обновляеми енергоизточници".

В енергийната кула отпада цялата механична вентилация, защото тя работи със силата на вятъра. Вакумното остъкляване на фасадата пречи на излизането на хладния въздух отвътре навън, което е от голяма значение при температурите край Персийския залив. И второ се осигурява оптимално използване на дневната светлина. Разрешен е и проблемът с тъмнината в центъра на сградата.

"За вътрешните сектори на сградата има специална система за дневната светлина. Т.е. на върха на сградата са закрепени специални огледала, които винаги се насочват към слънцето. Цялата светлина, попадаща върху върха на зданието се фокусира и се отправя към една централна огледална плоскост. А това огледало направя светлината в светлинен сноп през цялата сграда до долу и извежда светлината хоризонтално на всеки етаж."

По този начин осветлението в коридора може спокойно да се изключи и да се пести електричество. А слънчевият щит изпълнява тук и друга една важна функция и извън самата защита от слънцето. Той е съоръжен с фото-волтови елементи и сам произвежда електричен ток.

Покривът на мола в долната част на небостъргача е също с фотоелементи. Така наречен "соларен остров" до небостъргача загрява вода, а получената по този начин енергия пък се използва за охлаждането на сградата. На върха на зданието има и нетрена турбина. Така небостъргачът се самоснабдява до 100 % с цялата нужна му енергия от обновляеми енергоизточници.

Повечето подобни строежи не се осъществяват заради все още високите разходи по построяването им. Архитектурното бюро Гербер все още търси купувач за енергийната кула. Изгледите обаче се добри, по всяка вероятност строежът ще се осъществи в Бахрейн.

Центърът по селскостопански науки край Берлин търси растения устойчиви спрямо климата

Климатът се променя, в Германия също става по-топло и ще има все по-често екстремални метереологични условия, в това специалистите са сигурни.

Ала дори и когато температурите се покачват, това не означава, че след 50 години вече няма да има мразовити дни. Портокали, лимони и маслини няма да се садят в северната част на Европа и в бъдеще. Ала каква реколта ще събриат германските селски стопани от обработваемите си площи? Ръж, царевица, ечемик и жито страдат от променящия се климат. Учените вече установиха това по експериментален път.

Бъдещето на централно-европейското селско стопанство може би ще се решава на 50 км източно от Берлин край един каменист полски път. Облачното небе се спуска над разпределена на парцели площ, където в глинестите бразди на мразовитите температури се противат стабилно изглеждащи малки кълнове. Впечатление правят около дузина сивкави сандъци, високи около метър всеки. За Карл-Ото Венкел, професора от Центъра "Лаибниц" за аграрни изследвания в Мюнхеберг тези сандъци са от особено голямо значение.

"А тук в сандъците е вградена система от сензори за почвената влага, които навлизат на дълбочина три до пет метра в почвата и така замерваме константно през цялата година, как се променя температурата на почвите и как протичат тези промени, какви вещества се изместват от определени почвени пластове надолу и къде се озовават в крайна сметка, какво се съдържа разтворено във водите, вливащи се в подпочвените т.е. колко азот и доколко всичко това зависи от начините, по които се извършва растениевъдството".

Полеви опит, от който да могат да се направят изводи за нови методи в растениевъдството и промяна в стратегиите за наторяването. Ала това е само един от елементите в поредицата анализи, с които се цели да се преценят възможните последствия от проммените в климата за селското стопанство. Има и други елементи в закритите парникови постройки на института.

"Така, от лямата страна, както се движим сега, се намира нашият фитотрон, сграда, в която могат да се видят големи климатични камери, а тези камери имат предимството, че в тях можем да регулираме едновременно светлината и тампаратурата, а това е основа за експеримента, с който се проверява, как реагират растенията и тяхната биомаса на измененията в температурата и облъчването."

Трябва да установим, как нашите растения реагират на значително по-екстремалните температури, повече слънце и най-вече на повечето въглероден двуокис в атмосферата, обяснява проф. Венкел За целта институтът е провел съвместно с друг институт, в Брауншвайг, поредица от експерименти, при които житни растения се подлагат на повишена концентрация на въглероден двуокис. На пръв поглед – доста добре, ръжта и пшеницата отчасти са изкласявали по-добре от обикновено.