За Слави Трифонов, Доган и задкулисните интереси

Колко сериозна е според Вас заявката за съставяне на правителство от страна на "Има такъв народ"?

Огнян Минчев: Мога да я определя в два полюса. Първо, в полюса на напълно невъзможната арогантна оферта на човек, който се е самозабравил и който мисли, че би могъл да управлява една все още поне на книга парламентарна демокрация с 60 души в парламента и с посочен еднолично от него състав на кабинета. Другият полюс - като имаме предвид, че въпросният човек Слави Трифонов не е автономен или суверенен политически играч, а е част от една мрежа, която се крие зад гърба му, това е оферта, която на практика се стреми да вкара обратно в българската политика директно някакъв баланс на корпоративни интереси, скрити зад сцената.

Очевидно е, че след като това предложение е направено, то е поне донякъде съгласувано с тези корпоративни и политически интереси зад кулисите, които до голяма степен определят поведението на новия политик. Но ми се струва, че въпреки всичко тази оферта не е сериозна, тъй като тя се стреми да отправи една провокация, да тества политическата ситуация и политическите фактори в България, включително другите протестни партии, БСП и президента Радев - по какъв начин биха реагирали. Т.е. това е едно предложение-провокация, което цели определени хора и определени интереси да се информират за това какво става понастоящем на политическата сцена.

Сравненията изобщо не закъсняха - проектокабинетът беше наречен ново правителство на НДСВ; беше казано, че Доган дърпа конците; че става дума за игра на Румен Радев. За Вас коя от версиите звучи най-достоверно?

Огнян Минчев: Очевидно е, че Доган и кръгът около неговата етнокорпоративна пирамида - т.нар. "библиотекарски" кръг, свързан с фигури от тайните служби, имат много пряко участие в създаването и в момента в ръководенето на поведението на Трифонов и на неговата партия, но мисля, че в случая са намесени и по-широк кръг корпоративни интереси, които също така са инвестирали в този нов политически инженерингов проект, който се нарича "Има такъв народ". Що се отнася до Радев, аз мисля, че за него е много трудно да се споразумява с Доган, но му се налага, защото Радев разбира, че не може да бъде преизбран без постигане на някакво споразумение с Доган. Извън всяко съмнение е, че ако Радев би искал да бъде преизбран, той ще трябва да постигне някакъв баланс на отношенията си с Доган и с корпоративно-политическия кръг около него.

Кое е по-добре според Вас – без правителство или с правителство като предложеното, с приоритети, които пожънаха предимно насмешки и без шансове да получи подкрепа в парламента?

Огнян Минчев: И двата варианта са достатъчно неприятни и рискови. Без правителство означава продължаване на мандата на служебния кабинет, което е всъщност създаване на опасен прецедент на управление на България в отсъствието на парламент. Също така категорично недобър вариант е и това правителство, което е предложено по този арогантен начин от Трифонов преди изобщо да са обявени изборните резултати. Създаването на това правителство отваря на практика българската държава вече изцяло открито и съвършено безсрамно за управление от страна на безотговорни в публичния смисъл корпоративни интереси, прикрити досега зад сцената и стремящи се директно да излязат на нея.

Според Вас възможно ли е това правителство изобщо да функционира?

Огнян Минчев: Номинално може би би могло да функционира, номинално то може да бъде дори избрано: ако си представим събирането на гласовете на ИТН, на ДПС, на "Изправи се! Мутри вън!", които са готови да гласуват почти за всичко, и още 5-6 прекупени оттук-оттам депутати – така би могло да се създаде мнозинство. Друг е въпросът колко време ще функционира това мнозинство и до какво ще доведе, защото то би имало наистина много скандален характер.

А защо останалите политически лидери мълчат до момента? Защото Слави Трифонов се зарече, че няма да се коалира с никого, или по други причини?

Огнян Минчев: Струва ми се, че лидерите на т.нар. протестни партии, както на "Демократична България", така и на "Изправи се! Мутри вън!", приеха за даденост формулата "Единство на протестните партии", може би забравяйки, че първо партията на Трифонов никога не е била протестна. И второ – от страна на самия Трифонов и неговите няколко публично появяващи се отвреме-навреме сътрудници никога не е поеман ангажимент за единство на т.нар. протестни партии. Сега, в резултат на тази арогантна оферта на Трифонов, ДБ и "Изправи се! Мутри вън!" са изненадани, дори бих казал покрусени, но те ще бъдат потърпевши от допускането на формулата за единството, без да са им я обещавали и да са им я предлагали. В този смисъл това, което наблюдаваме, е първият етап от едно преструктуриране на политическата сцена: вече се руши разделението между партии на протеста и партии на статуквото и ще започнат процеси на ново преконфигуриране, в което ще видим по какъв начин ще се проектира ролята на ДПС и ролята на БСП. За ролята на ГЕРБ има по-малко въпросителни, защото ГЕРБ очевидно ще бъде партия в опозиция през този парламентарен мандат.

И един последен въпрос: какво НЕ каза Слави Трифонов в своето изявление?

Огнян Минчев: Той не каза много неща - не каза нищо съществено за своите политически позиции, цели и намерения. Това, което каза, е в графата пейоративни изявления. Ако се абстрахираме от изключително „съдържателното“ политическо предложение за полет в Космоса на двама българи и един македонец, можем да се спрем на изключително „иновативните“ предложения за строителство на детски градини, концесиониране на магистрали – арогантна и пейоративна заявка за власт, която е дотолкова абсурдна, че наистина пак се връщам на първия Ви въпрос – дали по-скоро нарочно не е направена по този начин, за да провокира възмущение и да проектира реалните интереси и очаквания, които отделните фактори и играчи в момента имат, отколкото да е истинска заявка за управление на България.