Moralischer Notstand

Анализ на Якоб Аугщайн в Шпигел онлайн:

Надигащото се въстание идва от Берлин. Тук горят автомобили. Тук силите на реда откриват запалителни бутилки по коловозите. Ако не ги открият навреме, транспортът в големия град би колабирал. Да, за това става въпрос - за колапс!

Но нека сме наясно още от самото начало: насилието не решава проблемите! Същевременно не бива да допускаме и недоразумения. Това въстание е реакция срещу един вече състоял се колапс. На правото, на отговорността, на морала. Това е предупреждение. Защото когато сърцевината на едно общество е в руини, то те се показват и навън. Звучи идеологически? Естествено. Съпротивата винаги е идеологическа.

Отчаяният копнеж, водещ до анархия

"Надигащо се въстание", така се нарича един френски манифест, който от няколко години е питателна храна на лявото анархистично мислене. Тук обаче не става въпрос за милитаристичното мислене на членовете на фракцията Червена армия, които се самонадценяваха и не знаеха що е състрадание. Тук става въпрос за един отчаян копнеж, чиято сила завършва с анархия. Това ни е познато от френския филм "Themroc" (1973) на режисьора Клод Фералдо (в него един работник разрушава това, което пък разрушава него самия, и така се завръща към изначалното човешко състояние).

"Естественият човек", описан от английския философ Томас Хобс, заменя това (изначално човешко) състояние срещу състоянието на реда в държавата. Той е сключил обществен договор и подчинява своята свобода на Левиатан* - или с други думи на държавата. В замяна на това човекът получава закрила и шанс за благосъстояние. Това е договор в тежест и на двете страни. Сега държавата (която за броени дни се решава да предостави милиарди за спасението на банките, но пък се нуждае от години, за да въведе данък върху финансовите транзакции) е на път да развали този договор.

"Вземи каквото можеш и не връщай нищо!"

Това е моралът на финансовите "капитани", в чиито ръце е и нашата съдба. Политиката капитулира пред силата на пазарите. Ангела Меркел е загрижена по-скоро за акционерите, а не за гласоподавателите. Избирателите дават своя глас и след това замлъкват. Акционерите обаче могат всеки час, всяка минута и всяка секунда да решават за доброто или лошото на държавите. Те са суверенът. И ние усещаме, че нашите политици нямат куража да разчупят тази механика.

Какво правим ние? При социализма беше обичайно теория и практика да се разминават. Отвореното общество трудно може да разбере това. Във времена на война то може за известно време да понася разминаването. Но не и дълготрайна морална криза. Отвореното общество започва да се пропуква и постепенно се разпада. Горящите автомобили са тези пукнатини в обществото. И политиците го знаят много добре. Но какво казват те?

Думите на управляващите

"Няма идеология, която би могла да оправдае подобни деяния", заяви кметът на Берлин Клаус Воверайт. А Фолкер Бек от партията на зелените нарече извършителите "хлабава и объркана сбирщина от хаотици". Той не съзирал "нито указания за здрава организационна структура, нито идеологическа подплънка". Ето ти го опита на политиката да избегне отговорността. А горящите автомобили и влакови релси са предвестниците на беззаконието.

Френският филм "La Haine" (в превод "омраза") започва с думите: "Това е историята на един мъж, който скача от 50-я етаж от един небостъргач. Докато лети надолу, за се успокои, на всеки етаж си повтаря: "Дотук всичко върви много добре, дотук всичко върви много добре, дотук всичко върви много добре..."."

Но важно е не свободното падане, а приземяването.

Якоб Аугщайн е син на една от иконите на германската журналистика - Рудолф Аугщайн, създателя на сп. Шпигел.

АГ/ШО/Я. Аугщайн, К. Цанев

Редактор: М. Илчева

*Левиатан е библейско чудовище, символизиращо силата на материята и господството на природата, която принизява човека. Използвайки този библейски образ, през 1651 година Томас Хобс пише своя трактат "Левиатан или Материя и форма на държавната власт: църковна и гражданска".