Обществото, което не иска да мисли
Централните руски телевизии продължават да обсъждат украинската криза само по инерция. Вътрешноруските теми са тези, които отново са в центъра на полезрението. Украйна остана в телевизионната периферия, където речовити водещи и още по-речовитите им събеседници разобличават "украинската хунта". Вярно е, че понякога там се канят и някои умерени критици на Кремъл - понякога дори им дават възможност да споделят своята гледна точка, без да ги прекъсват и ругаят. Разбира се, украинската тема не е изчезнала изцяло, но тя вече не доминира в медийните съдържания.
Намаляването на пропагандния натиск би могло да стимулира дискусията в средите на руското общество. Нали точно сега се решава съдбата на Украйна? Става въпрос и за това дали ситуацията там ще ескалира до нов мащабен военен конфликт, какъвто мнозинството руснаци изобщо не желаят? Но дискусия така и няма. Защото украинската тема се обсъжда само между съмишленици. В Русия цари нещо като "заговор за мълчание". Ако преди година се наблюдаваха ожесточени спорове около статута на Крим или положението в Източна Украйна, сега самото общество е наложило табу над дискусията по тези въпроси, както и над присъствието й в медиите, социалните мрежи и интернет-форумите.
Тишина цари дори в прословутите "московски кухни". Малцинството, което не е съгласно с официалния курс на руските власти, се е спотаило и мълчи. Обсъждането на украинската криза минава за лош тон, все едно да пушиш в детската стая. Създава се впечатлението, че опозиционното малцинство е сключило негласно споразумение с мнозинството, което поддържа присъединяването на Крим и намесата във вътрешните работи на Украйна.
Нещо като: ние няма да ви дразним с нашите антипатриотични съмнения относно правилността на избрания от вас път, вие обаче - няма да ни преследвате! Всъщност никой не изпитва особено желание да преследва опозиционното малцинство тъкмо сега, когато взеха да се сбъдват отрицателните икономически прогнози на онези, които се противопоставяха на руската намеса в Украйна.
Това мълчаливо споразумение обаче има и обратна страна. Отказът от дискусия е отказ от размисъл. Нещо повече: да водиш дискусия означава, че активно търсиш изход от някаква криза. А руснаците явно изобщо не са готови за това. Те на практика се отучиха да формулират дори представите за собственото си бъдеще. Днес обществото е толкова пасивно, че властите няма от какво да се боят. И болшинството, и малцинството чакат решенията на Кремъл. Руското общество е заспало летаргичен сън.