Обижда ли се Бог наистина?

Трябва ли да се наказва богохулството? Съществува ли начин днешната правова държава да забрани например излъчването на филма за Мохамед, който засегна мюсюлманите? На много места в момента разгорещено се спори по въпроса. В Германия обругаването на религиозна тема е наказуемо единствено, ако може да доведе до нарушаване на обществения ред. За разлика от законите срещу богохулството в предмодерни времена, днес правото защитава не Бог, а обществения ред.

Комитетът по човешките права на ООН също смята богохулството за недопустимо единствено, ако чрез него се насъсква към религиозна омраза, дискриминация и насилие. Иначе в западните християнски страни критиката срещу религията е под закрилата на свободата на словото. Същото важи и за онези произведения на изкуството, които се отнасят критично към религията или дори осмиват различни нейни аспекти.

Богохулство е да защитаваш Бог от нападки

Честта на Бог строго се защитава в староеврейската религия и в исляма. Всяка обида на Божествената персона се наказва. В теокрациите за такава обида винаги се налага най-тежкото наказание, защото всяко по-меко наказание би било само по себе си богохулство. В продължение на столетия, от Средновековието чак до ХVІІІ-ти век, християните също ревниво пазят Божията чест. Според историка Герд Шверхоф, по онова време за Бог се мисли в твърде човешки категории, тоест - Бог "се засяга", когато го обругаваш, когато го нападаш със сексуални намеци и обиди или атакуваш с нож изображението му.

Съответно строго е и законодателството срещу богохулниците, които понякога получават дори смъртни присъди. Около 1800-та година обаче постепенно се налага схващането, че Бог, който е могъщ и вездесъщ, едва ли се обижда толкова лесно, колкото човекът. Нещо повече: редица теолози започват да твърдят, че богохулство е тъкмо да пазиш Бог от обидите и нападките - просто защото той е велик и несъизмерим с дребните хорица.

Дотогава обаче, в продължение на столетия, богохулните ругатни, клетви и подмятания са част от всекидневието на християните. Особено мъжете в кръчмата, по време на пиянство или игра на карти, често пъти се пъчат, мерят сили и си придават важност тъкмо с помощта на богохулни подмятания. Те изобщо нямат предвид Бог и светците, а само се опитват да направят впечатление и да печелят респект с пиперливите си богохулства.

Герд Швертхоф дава и един класически пример: когато през 1516 година испанската инквизиция съди някакъв човек, възкликнал по време на свада "Бог е едно нищо!", подсъдимият съвсем искрено обяснява, че изобщо не искал да отрича съществуването на Бог, тези думи просто се изплъзнали от устата му в пристъп на гняв. По онова време християнското правораздаване в повечето случаи прави разлика между подобни богохулства, възникнали под влияние на алкохола и емоциите, и редките случаи на същинско, премислено отричане или злословие по адрес на Бог.

"Моята" религия срещу "твоята" религия

Разбира се, богохулство масово се използва и за прокарване на ясни граници между религиите. Според християнските източници например върховният еврейски жрец Каяфа обявил за богохулник не другиго, а самия пророк Исус Христос и раздрал одеждата му, за да илюстрира думите си. Християните отвръщат на това обвинение: Мартин Лутер например твърди, че евреите са "зъл народ от богохулници", които посрамват името Христово и мислят Дева Мария за лека жена. Факт е, че евреите още от стари времена се подиграват на преданието за непорочното зачатие на Богородица. Християните пък си отмъщават с подигравателни и унизителни карикатури на "еврейските свине", в които често пъти се изобразяват сексуални сцени между хора и животни.

И до днес властващата религия в различни части на света укрепва позициите си включително и с помощта на закони срещу богохулството. В Пакистан например законът по принцип пази от богохулство всички вероизповедания, на практика обаче това важи само за исляма, а различните други религии са обект на какви ли не хули. В съвременния западен християнски свят проблемът с богохулството вече сякаш разделя не толкова вероизповеданията, колкото вярващите от невярващите хора. Различно е положението при мюсюлманите, за които има огромна разлика дали на хули е подложен пророкът Мохамед или пък Богородица. Те интерпретират богохулството по архаичен начин и го виждат като инструмент в сблъсъка между различните вероизповедания.

АГ, ТАЦ, ШпО, Щн, ФАЦ, А. Андреев, Редактор: Б. Узунова