IRAN/ANSCHLAGSPLÄNE
14 октомври 2011Навремето Буш започна войната срещу Ирак с лъжа, в която важна роля играеха "оръжията за масово унищожение". И сега във Вашингтон говорят за "оръжия за масово унищожение". Този път обаче на мушката е Техеран.
Иран бил планирал залагането на взривни устройства пред посолствата на Израел и Саудитска Арабия и между другото възнамерявал да ликвидира посланика на Саудитска Арабия в САЩ - атентатът трябвало да бъде извършен в престижен ресторант в американската столица.
Иранският аятолах Хаменей и президентът Махмуд Ахмадинеджад са толкова обезумели, че вярват, че могат да убият в центъра на Вашингтон представителя на страната, която е най-важният петролен доставчик на САЩ и най-големият купувач на американско оръжие - това е посланието на Барак Обама. То е също толкова заплашително, колкото и речта на Джордж Буш за иракските "оръжия за масово унищожение" през 2003 година.
"Да спрем иранските терористи!"
Всъщност Барак Обама не е такъв военолюбец, както предшественика му Буш. Но държавният секретар Хилари Клинтън и правосъдният министър Ерик Холдър прекалиха с обвиненията срещу Техеран. Те заявават на целия свят, че "иранските държавни терористи и създатели на атомна бомба се способни на всичко". Затова те трябва да бъдат спрени преди да се стигне до нападение от тяхна страна.
Представители на Израел и Саудитска Арабия неколкократно задават въпроса на американския президент защо не започне превантивна война (в стила на Буш) срещу Техеран и ядрените му съоръжения. Ето, че правителството на Барак Обама сега дава повод този въпрос да бъде задаван още по-често и по-настойчиво.
Военен удар срещу иранските бомбени и оръжейни бункери става все по-вероятен. Подобен въоръжен конфликт обаче е последното, от което се нуждаят в момента Близкият Изток, Америка, а и останалият свят. Думите също могат да бъдат оръжие. А думите на американския правосъден министър, на държавния секретар и на шефа на ЦРУ са нападателни оръжия, насочени срещу Техеран.
Подобни вербални атаки са твърде опасни
Те би трябвало да са табу за носителя на Нобеловата награда за мир Барак Обама. В основата си обвиненията срещу Иран се базират на показанията на внедрен агент, събрал информациите от ирански информатори. Същият този агент обаче е наркозависим и е отървал затвора, само защото е предложил сътрудничество на тайните служби.
Правителството на Барак Обама се движи върху много тънък лед. Дори показанията на основния свидетел да отговарят на истината, едно правителство не е длъжно да разтръбява всичко, което знае. Това поне трябваше да научи Обама от предшественика си, а не да става негово копие.