Обама и гневът на източноевропейците

Чехите се чувстват измамени, поляците са раздразнени, а румънците се чувстват изоставени. Източновропейците, някогашните верни спътници на президента Джордж Уокър Буш, се чувстват пренебрегнати от неговия приемник Барак Обама. Докато правителството на Буш ухажваше силно "новата Европа" и в иракската война през 2003 година източноевропейците на драго сърце се наместиха в "коалицията на желаещите", сега този регион явно не е на едно от челните места в приоритетния списък на Вашингтон.

Две трети от българите одобряват Обама

"В момента наблюдаваме начало на равнодушието", казва румънският историк Тудор Салажан. Заместник-директорът на румънския културен институт Мирча Михайес е против водената от Обама външна политика, като окачествява като "мизерни" разрешителните формули на новия американски президент. Според допитване до общественото мнение, извършено този месец от German Marshall Funds, все още две трети от българите, румънците, чехите и поляците одобряват външната политика на Обама. В "старата Европа" такова одобрение изразяват 90 процента от интервюираните.

"Може би тези страни станаха жертва на собствения си успех", казва Януш Бугайски от Вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания. "Тези държави са относително стабилни. Там няма някакви по-големи социални вълнения или заплаха за сигурността. И колкото по-успешна е една страна, толкова по-незначително става мястото й в приоритетния списък на Вашингтон", аргументира Бугайски, като добавя, че дори и това да дразни източноевропейците, те все пак схващат, че с антиамериканизъм не биха могли да спечелят нищо.

Но наред с чувството, че са пренебрегвани, има и ред конфликтни теми. Политици в Чехия и Полша са особено раздразнени от факта, че след като успяха да наложат недолюбваните в страните си планове на САЩ за противоракетна система, сега новото правителство във Вашингтон явно не разглежда тази стратегия като приоритетна цел. По всичко изглежда, че добрите отношения с Русия са по-важни за американското правителство от десет ракети-прехващачи в Полша и една радарна инсталация в Чехия, която, според Буш, трябвало да предотвратява евентуално иранско ракетно нападение.

Бъсеску тъгува по Буш

Освен това поляците се ядосват и от факта, че на 1 септември, за възпоменателните церемонии по повод 70-годишнината от началото на Втората световна война, Вашингтон изпрати само един представител от третия ешелон. Румънският президент Бъсеску пък е очарован от единомислието, което властва между него и Буш.

Неотдавна Бъсеску, който бе най-близкият източноевропейски съюзник на Буш, говори с носталгична нотка за "безкрайния списък с общи цели", които Румъния и Белият дом са имали по времето на Буш. При своето акредитиране в Букурещ новият посланик на САЩ Марк Гитенстайн не бе приет от Бъсеску. Твърдо решен да избягва погрешни изводи, посланикът заяви, че въпреки всичко "Румъния е все още най-проамериканската държава в Европа".