"Защо ли някой ще поиска да взима българско гражданство?"

„Защо ли някой ще поиска да взима българско гражданство?" - пита в началото на коментара си авторът Петер Разони. И обяснява, че по този начин кандидатът получава възможност да живее, да работи или да стартира бизнес в която си иска държава от ЕС. Авторът припомня, че тъкмо този аргумент използват посредническите агенции, които помагат на граждани без ЕС-паспорт да получат българско гражданство.

"Това си е най-обикновена сделка"

„Тези хора трябва да имат възможност и да са готови да инвестират в страната най-малко 1 милион евро, половината от които в български държавни облигации, които след това могат бързо да бъдат продадени. И това, общо-взето, е всичко. Нито се налага да живееш в България, нито да говориш български, нито пък да имаш някакви лични връзки с тази страна. Това си е най-обикновена сделка."

По-нататък авторът припомня, че подобни „златни паспорти" от няколко години издават и Малта и Кипър. Смята се, че през последните десет години около 6000 души са станали по този начин граждани на ЕС. Петер Разони стига и до конкретния повод да се обсъжда този въпрос: „Иновативният модел на трите държави още преди пет години раздразни Брюксел. Започна проучване, резултатите от което Еврокомисията оповести в сряда".

Авторът припомня, че ЕС автоматично признава за свой гражданин всеки гражданин на държава-членка. И че всички граждани на ЕС имат равни права - на придвижване, на усядане, икономическа свобода, сигурност. Но когато отделни страни-членки чрез съмнителни схеми раздават гражданство на чужденци, това може да засегне интересите на други държави от ЕС, пише авторът и изрично посочва опазването на сигурността като един такъв важен интерес. По-нататък НЦЦ коментира:

„В сряда Еврокомисията малко понабърчи чело. (…) Като цяло обаче се въздържа от критики. И това е правилно по три причини. Първо, Комисията не представи доказателства, че продажбата на ЕС-паспорти в тези три страни води до злоупотреби или създава проблеми за сигурността, засягащи други държави от ЕС. Второ, даването на гражданство е суверенно право на държавите-членки. И трето, продажбата на паспорти трябва да се разглежда в един по-широк контекст. Защото тя е просто закономерен вариант на един бизнес, които поне 20 от общо 28-те страни в ЕС откриха през последните години: продажбата на дългосрочни визи на богати чужденци. В различните държави това функционира по различен начин, но бизнес-идеята е една и съща."

"Какво означават за тези държави собствените им граждани?"

В края на коментара четем: „Всички тези модели трябва да се разглеждат като част от миграционната политика, която всяка държава има право да провежда в съзвучие с националните си интереси. След като можеш да каниш високо квалифицирани кадри от трети страни, защото това подпомага стопанския ръст в твоята държава, защо да не можеш по същата причина да каниш и богати хора?

И все пак: Малта, Кипър и България се сблъскват с един критичен въпрос. Какво означават за тези държави собствените им граждани? Гражданството е изражение на една обвързваща връзка между човек и държава, с насрещни права и задължения, с произтичаща от него лоялност към общността. И когато една нация произволно продава това гражданско право на външни лица, които нямат никакво отношение към общността, тогава тя не се отнася сериозно към самата себе си", заключава НЦЦ.