Нов подем за Европа?

Жан-Клод Юнкер е сред най-контактните политици в Европа. Всички го познават, а и той познава всички. През изминалите 20 години Юнкер е работил заедно с повечето политически актьори на европейската сцена и често е постигал добри компромиси. Като дългогодишен председател на Еврогрупата, Юнкер познава както възхода, така и падовете в европейската валутна и икономическа политика. Той не изпитва боязън пред лидерите на големите европейски държави като Ангела Меркел или Франсоа Оланд, не се притеснява и да изрича неприятни истини на висок глас. Това са решаващи предпоставки за гигантската задача, пред която е изправен новият председател на ЕК.

Компромисът на Юнкер

Новата Европейска комисия под ръководството на Жан-Клод Юнкер ще се посвети предимно на съживяването на икономиката и конюнктурата в Европа. Както и преди, ЕС все още е в икономическа криза, докато други региони по света отдавна се справиха с последиците от финансовата криза от 2008 и 2009 година. Жан-Клод Юнкер е противник както на спартанския курс на икономии, така и на трупането на дългове. И това е типично за него. Той търси среден път между германската и френската рецепта за справяне с кризата. Неговият компромис гласи: Инвестиции без нови дългове. Жан-Клод Юнкер иска до края на годината да помогне за набирането на инвестиции в размер на 300 милиарда евро, а това е доста амбициозна цел. В речта при встъпването си в длъжност Юнкер обаче не спомена как ще постигне тази цел. Новата Еврокомисия трябва да се погрижи за реиндустриализацията на Европа без да се отказва от целите за опазване на околната среда и на социалните стандарти. И това трябва да стане без допълнителни дългове или финансови жертви за данъкоплатците в отделните страни-членки. Ще успее ли Жан-Клод Юнкер? Това ще зависи в най-голяма степен от това, дали той ще успее да преодолее дълбоката пропаст между поддръжниците на политиката на икономии като Германия и онези, които се склонни да правят повече дългове като например Италия и Франция. Самият Жан-Клод Юнкер нарича себе си "машина за компромиси". Неувереният в началото Юнкер междувременно натрупа нова енергия след евроизборите през май и това може да му помогне да стане по-убедителен председател в сравнение с предшественика си Барозу.

Португалецът беше прекалено много зависим от консервативните правителствени шефове и най-вече от германската канцлерка Ангела Меркел. Някои политици в Брюксел виждат в Юнкер един нов Жак Делор - легендарният председател на ЕК, който през 80-те години проведе обхватни реформи. Само че новият ЕС е много по-сложен от онзи отпреди 25 години. Наднационалната Еврокомисия загуби част от властта си в европейските структури. Европейският съвет и Европарламентът могат да направляват действията на Комисията много по-силно, отколкото преди. Жан-Клод Юнкер не може да действа независимо от държавните и правителствени ръководители, но може по-добре да използва своето поле за действие в сравнение с Барозу.

Отговор на евроскептицизма

Жан-Клод Юнкер не е сам по своя път. Той има 27 комисари с различна квалификация, изпратени от страните-членки. Председателят на пъстроцветната Комисия иска да направи работата й по-ефективна чрез седем зам.-председатели и сложна структура от работни групи. И това е интересен експеримент. Жан-Клод Юнкер има много опит зад гърба си, но все още трябва да се учи как да ръководи една институция с над 30 000 служители. Досега той беше премиер на една държава-джудже с около 500 000 жители, в която почти всички се познават. А отсега нататък Юнкер ще отговаря за 500 милиона европейски граждани. Новият председател на Еврокомисията спокойно може да почерпи самочувствие от това, че е станал основен кандидат за поста след един демократичен процес по време на евроизборите. Жан-Клод Юнкер иска да разгради прекалената бюрокрация в Европа и да обясни на хората защо имат нужда от ЕС. И това е крайно необходимо от гледна точка на лошия имидж на ЕС в много страни-членки. Новият председател на Комисията трябва да намери отговор на евроскептицизма не само във Великобритания, но и във Франция, Италия или Унгария. Предпоставките за това обаче не са блестящи, защото както британското, така и унгарското правителство имаха резерви по отношение на кандидатурата на Юнкер за поста председател на Еврокомисията.