Новото фиаско на една суперсила

Подобен пример в историята няма: в секретни и строго секретни документи американски посланици от цял свят съобщават на Вашингтон мнението си за политиците от държавите, в които се намират. Става дума и за особено деликатни и парливи теми, както и за изобилие от "сочни" епитети и неудобни оценки.

Външна политика с опасен заряд

Доскоро тайна, сега достъпна за целия свят. Хората могат да си съставят картина, върху каква основа се гради реално американската външна политика. Благодарение на един интернет-протокол, до който имат достъп близо два милиона души. Дори закодираните съобщения са достъпни за близо 800 000 души. Това е пълно фиаско за световната суперсила!

Никога досега доверието на американските партньори не е било подлагано на такова изпитание. Така например германският външен министър може да прочете, че според американските дипломати той е "некомпетентен" и "арогантен". Федералната канцлерка пък е характеризирана като нетворческа личност, която се страхува да поема рискове. Това са си чиста проба дипломатически плесници, изнесени на показ пред целия свят.

Още по-деликатни са препоръките, които близки до Вашингтон държави като Израел или отделни арабски страни дават на САЩ във връзка с Иран. На човек направо му спира дъхът, когато прочете колко масиран е натискът над Вашингтон за започване на военни действия срещу Техеран.

Какви ще са последствията от тези разкрития и каква ще е реакцията, официална и вътрешнополитическа, на противниците на САЩ, след като се запознаят с цялата публикувана документация? Намира ли се светът на ръба на война? При това тук не става въпрос за това, че американските дипломати са правили това, за каквото всъщност са назначени: да предават възможно най-обективната картина на политическия живот в съответната държава.

Суперсила или джудже?

Срещу това само по себе си няма какво да се каже - то е част от работата на всеки посланик. Скандалното тук е, че дори суперсила, каквато са САЩ, не успява в дигиталната епоха да опази тази поверителна информация и да се защити от случаи като сегашния - някъде в интернет да се публикуват стотици хиляди документи. Не един, два или пет, а стотици хиляди. И то за пореден път. А това е сериозно изпитание за международната дипломация.

Социални мрежи като Туитър и Фейсбук наистина промениха правилата на онлайн-комуникацията, щом дори НАТО включва кибер-войната като потенциална заплаха в новата си стратегия. И все пак, тайните неща трябва да си останат тайни. Защото без дискретност и премълчаване на определени неща, дипломацията не може да съществува. И е особено непонятно, че суперсила като САЩ, която е изобретила интернет-пространството, не успява сама да се защити от него.

Автор: Д. Шешкевиц, Редактор: Б. Узунова