Новото разделение в Египет

Цели три години след свалянето на диктатора Хосни Мубарак старата гвардия доминира египетската политика. Трите най-важни политически фигури в сегашното преходно правителство - президентът Адли Мансур, премиерът Хазем ел Беблауи и председателят на Конституционния съвет Амр Муса - са на обща възраст 221 години. Дипломатът от кариерата Муса е в политиката още от 1950 година от времето на президента Гамал Абдел Насър.

И в съседните държави политическата ситуация наподобява тази в Египет. Светските сили в Тунис, например, предложиха 79-годишен политик за нов министър-председател на страната , а управляващите ислямисти издигнаха за поста кандидатурата на 88-годишния политически динозавър Ахмед Местири. Повечето млади революционери са разочаровани от продължаващото надмощие на стария партиен елит. Активист, пожелал анонимност, казва: "Младите нямат достатъчно опит. Те не спечелиха от революцията. Нищо не разбраха и се оставиха да бъдат изиграни от силите за сигурност и тайните служби".

Нямат пари

По време на диктатурата на Мубарак египтяните нямаха възможност да обучат независими подрастващи политици. От една страна режимът гарантира известна ограничена свобода на Мюсюлманското братство, но пък потискаше появата на истинска светска опозиция. Новооснованите от по-младото поколение либерални и леви партии не изиграха никаква роля на първите свободни избори след падането на режима. Младият активист смята, че причината се корени в липсата на политическо ноу-хау и финансови средства. "Финансирането на партиите беше огромен проблем. Ние от Партията на справедливостта имахме само един офис, който трябваше да освободим, защото нямахме достатъчно пари", казва той. Междувременно 32-годишният активист е напуснал партията и се е оттеглил от политиката.

Промяна отдолу?

По-оптимистична картина обрисува Шихаб Вагих от партията "Свободен Египет". 29-годишният Шихаб е говорител на либералната партия, която успя да спечели 15 мандата на миналите парламентарни избори. Шихаб работи и като регионален координатор на германската фондация "Фридрих Науман" в Кайро. Той също е разочарован от мудните промени след революцията. Водещите политически фигури в правителството и в много партии все още са от старата гвардия. Това обаче е само едната страна на медала. "Има и млади хора, които навлизат в политиката. От началото на революцията на 25 януари 2011 година постепенно изникват нови лица. Някои от тях се издигат и до ръководни постове в партиите", казва Шихаб. Той дава пример с председателя на партията "Свободен Египет" Ахмед Хасан Саид, който принадлежи към новото поколение египетски политици.

Вътрешни битки

Много по-важно от възрастта обаче е дали политиците имат нови идеи, и дали защитават демократичните ценности като диалога и прозрачността. "Сегашното преходно правителство не води диалог и не се вслушва в гласовете отвън", казва Шихаб. Хаосът, в който се намира страната след свалянето на Мубарак, допълнително пречи на новооснованите партии да изградят стабилни структури. Активистите взаимно си пречат да извлекат политически дивиденти от революцията. Само няколко месеца след народното въстание протестното движение "6 април" се разцепи, а движението "Тамарод", взело активно участие в свалянето на президента Мохамед Морси, се бори срещу вътрешната съпротива в собствените си редици. А идната година предстоят нови парламентарни избори, и младите политически сили в Египет нямат много време за консолидиране.