Новите дрехи на Дания

Основна тема на предизборната борба в Дания беше икономиката, защото там развитието върви низходящо. А това не винаги е било така. В продължение на едно десетилетие останалата част от Европа гледаше завистливо към Дания: там явно бяха намерили правилната рецепта, защото успяваха да обвържат динамичното развитие на икономиката със социална сигурност за хората. Брутният вътрешен продукт се увеличаваше от година на година, държавният бюджет беше балансиран, а на трудовия пазар цареше почти пълна заетост. Социалните облаги бяха солидни, без това да противоречи на бурното развитие на икономиката. Големите фирми в страната - като най-голямата в света корабостроителна компания Мерск Лайн или производителят на ветрогенераторни съоръжения Вестас - увеличаваха печалбите си постоянно. Нещо повече: в социологически проучвания датчаните редовно се оценяваха като най-щастливия народ на континента. В последно време обаче картината се промени.

Датската склероза

Сега наблюдателите правят паралели с приказката на забележителния датски писател Ханс-Кристиян Андерсен "Новите дрехи на царя". Също като в нея от стария блясък на страната не е останало почти нищо. Затова изборите в Дания бяха най-вече битка и гласуване за две конкуриращи се икономически концепции. А това е нещо ново за датчаните, признава Матс Лундби Хансен от либералния мозъчен тръст "Cepos" в Копенхаген.

Три поредни вота преди това бяха печелени от коалицията между консерватори и либерали с помощта на рестриктивна имиграционна политика. Министър-председателят Андерс Фог Расмусен и управляващият от близо 2 години негов наследник на поста Ларс Льоке Расмусен приемаха на драго сърце поддръжката, предлагана им по този пункт от дяснопопулистката Датска народна партия. С нейна помощ Дания стана страната с най-строгото имиграционно законодателство в Европа.

Особено Германия остро разкритикува решението на Дания от месец май тази година да върне контрола по границите си, макар страната да е част от Шенгенското пространство. Победителката от вчерашните избори, 44-годишната социалдемократка Хеле Торнинг-Шмит, която ще е първата жена-премиер на Дания, вече заяви, че оттук нататък "никой няма да е принуден да се чувства изключен от обществото".

Що се отнася до икономиката, експерти смятат, че Дания се намира в началото на един "дълъг, мъчителен път". Страната се плъзна, както и мнозина други, по надолнището на рецесията. Процентът на безработицата се е удвоил спрямо 2008 година и в момента възлиза на около 7 на сто. Проблем е и това, че търсенето на вътрешния пазар остава постоянно ниско.

Десни рекорди

Датската банкова система е в затруднено положение, след като редица от по-малките банкови институции бяха раздавали с широки пръсти кредити за недвижими имоти със силно завишени цени. За да бъде предотвратен фалит, се наложи одържавяването на 11 банки, а държавата полага усилия за консолидация на бранша. Доверието на потребителите е на практика изчерпано, дори пуснатият наскоро в действие помощен пакет с мерки на правителството за финансиране на ново строителство не промени нищо.

Производителността в датската индустрия също е спаднала забележимо през последните години, а двама от всеки трима датски избиратели преживяват благодарение на социалните плащания. Това обаче означава, че почти няма място за нови икономии в сферата на публичните разходи. Защото освен двата милиона пенсионери, от трансферните плащания зависят и близо 840 000 държавни служители. Подобен рекорд не е имало никога преди, макар че от 10 години насам страната се управлява от десни правителства.