Новите амбиции на Япония

Преди 120 години Япония се откъсна от Азия и застана на страната на западните "велики сили", като при това прие и идеологията на империализма. На 1. август 1894 г. Токио обявява война на Китай и изтласква неговата армия от Корея. Дест години по-късно Япония побеждава и Русия и става първата азиатска държава, удържала победа над една западна сила. Въпреки поражението във Втората световна война, Япония остава в западния лагер благодарение на договора за сигурност със САЩ. Под ядреното и военното покровителство на САЩ бедната на ресурси страна се издига до второ по големина народно стопанство в света. Сега обаче военният и икономически възход на Китай принуждава Япония да избира между Запада и Азия.

Новата "велика сила" на Източна Азия

Премиерът Шиндзо Абе е наясно, че Япония трябва да се противопостави на Китай, като сътрудничи още по-тясно със САЩ. Америка е единствената велика сила, която може де даде подобаващ отговор на китайците. Затова правителството на Абе промени пацифистичния параграф № 9 в конституцията, и то в деня на 60-те годишнина от създаването на японските въоръжени сили. Досега японските войници имаха право да действат само при пряка атака срещу тяхната територия. Отсега нататък японската армия може да води бойни действия заедно с други нации, когато японските интереси са застрашени. В началото на юни японският министър на отбраната Ицунори Онодера обясни във Вашинтон промените в японската политика. "Естествено е, една велика сила като Япония да разшири ангажимента си в политиката за сигурност и да поеме още по-голяма роля в отбранителната политика в Източна Азия", заяви той. Досега Япония се представяше като икономическа, но не и като "велика" сила. Японските власти впоследствие омаловажиха използването на думата "велика".

Историческо решение?

Според последните допитвания, повечето японци не желаят да се отказват от пацифизма. Видният опозиционен политик Иширо Одзава предупреди премиера за опасността Япония да се завърне в предвоенните времена. Негодуванието бе толкова силно, че правителството отложи напасването на законите към новата линия в отбранителната политика за догодина. САЩ пренебрегват въпроса дали намеренията на Шиндзо Абе са легитимни. Американският министър на отбраната Чък Хейгъл говори за "смело, историческо решение на Токио", което той "твърдо" подкрепя. Вашингтон от години притиска Токио към стъпка в тази насока. Южна Корея, на свой ред, следи с подозрение недвусмислената подкрепа на САЩ спрямо Япония. Векове наред Корея бе в китайската сфера на влияние. Това, че като съюзници на САЩ Япония и Южна Корея са на една и съща страна, е последица от Студената война и Корейския конфликт. Същевременно Южна Корея и Япония са най-малкото икономически съперници в сферата на автомобилосторенето, електрониката и тежката индустрия.

Опасност от корейския неутралитет

Икономическият възход сближава Китай и Южна Корея. Търговията между двете съседни страни нарастна на 274 милиарза долара. Южна Корея има най-големия контингент чуждестранни граждани в Китай. Китайският президент Си Цзинпин подчерта тясното сътрудничество между двете държави с визитата си в Сеул. За първи път китайски държавен ръководител посещава първо Южна, а след това Северна Корея. Цзинпин предложи на президентката Пак Гън-хе сключването на споразумение за свободна търговия и съвместна севернокорейска инициатива.

Япония и САЩ виждат в сближаването между Пекин и Сеул опит на Китай да вбие клин в общия съюз с Южна Корея. Депутатката от управляващата партия и бивш министър на отбраната Юрико Коике предупреди за опасността от "финландизиране" на Корея. Си Цзинпин иска да убеди южнокорейците, че бъдещето на Корея, включително повторното обединение, ще се решава в Китай. "Но Корея ще загуби, ако жертва своето съюзничество в името на икономически мотивиран неутралитет. И Сеул ще бъде изолиран", пише тя във "Вашингтон пост".

Нов шахматен ход на Северна Корея

Нито Китай, нито Южна Корея гледат с добро око на факта, че Япония иска да засили регионалното си значение посредством нова политика за сигурност и отбрана. Северна Корея, на свой ред, съзира шанс да намали зависимостта си от Китай и да подобри отношенията си с Япония. Ето защо Пхенян изненадващо поднови преговорите с Токио за отвлечените от десетилетия японски граждани. Вероятно режимът на Ким Чен-ун се надява по този начин да започне и така желаните преки преговори с Вашингтон. Растящата мощ на Китай явно води до преосмисляне на цялата архитектура за сигурност в Източна Азия.