Ниските цени - един от големите проблеми на фермерите
21 януари 2024Със своите протести германските фермери определено привлякоха вниманието към проблемите си и към бъдещето на земеделието. Далеч не само субсидиите обаче играят важна роля за икономическото им положение, пише в своя публикация по темата германската обществено-правна телевизия АРД.
Един от големите проблеми на земеделските производители в Германия са ниските цени, които получават за продукцията си. Според аграрната икономистка от Мюнхенския технически университет Юта Розен, цените трябва да се наблюдават най-вече на фона на разходите на производителите. В момента цените на фуражите и енергията са се повишили значително, а само малка част от онова, което плащат потребителите, отива при фермерите. Въпреки че крайните цени се повишават, земеделците не получават повече пари за своите продукти.
Критики към нечестните търговски практики
Ролята на супермаркетите и големите вериги тук е ключова, смятат от Инициативата за справедливи цени във веригата за доставки - сдружение от организации в сферата на селското стопанство, млекопроизводителите, справедливата търговия, политиката за развитие и защитата на околната среда и потребителите. Според тях германските производители получават средно само 18% от добавената стойност в хранителната верига, докато фермите в ЕС получават средно 27%.
В същото време през миналата година Германия беше на четвърто място в ЕС по принос към брутната добавена стойност на селското стопанство в Общността - страната е допринесла в брутната добавена стойност на европейското селско стопанство около 31 млрд. евро, което е почти 14% от общия принос. Само Испания, Франция и Италия са допринесли повече, посочва Институтът за германската икономика.
"Четирите големи концерна Edeka, Rewe, Lidl и Aldi владеят 85% от хранителния пазар в Германия. С тази пазарна власт те могат да си позволят да вдигат цените на продуктите без да предават подобаващо печалбите на доставчиците си по веригата", обяснява Райнхилд Бенинг, аграрна експерта от организацията Германска помощ за околната среда (DUH) пред АРД.
Тъй като земеделските стопанства са в самия край на хранителната верига, подбиването на цените често им коства прехраната, казва експертката Райнхилд Бенинг. Освен това свръхпроизводството на месо и мляко позволява на кланиците и млекопреработвателните предприятия в страната да натискат цените на производителите надолу.
Цените се определят и от световния пазар
Цената на млякото може да се разглежда като пример за ситуацията, в която се намират фермерите. Млекопроизводителите никога не са получавали цени, които да покриват средните им годишни разходи в периода между 2014 и 2021, подчертава Бенинг. За тях това е "фатално", казва председателят на управителния съвет на Асоциацията на млекопроизводителите Франк Ленц.
Цените на много продукти се определят не на последно място от световния пазар, отбелязва аграрната икономистка Розен. Това е и мнението на Германската асоциация на търговците на дребно и Германската асоциация на търговците на храни: "Цените на световния пазар са от решаващо значение за ценообразуването на селскостопанските стоки за всички продуктови групи", заявяват от асоциациите. Такъв е и случаят с млякото, чиито цени се определят най-вече от стойността му на световните пазари.
Кой носи отговорност във веригата за доставки?
На търговците на храни също така често се възлагат много широки отговорности по веригата на доставки, които не отговарят на действителното им положение във веригата. Преките договорни отношения между търговците и селското стопанство са по-скоро рядкост, казват търговските асоциации. Съответно повечето селскостопански суровини, предназначени за преработка в хранителни продукти, се продават на предприятия от хранително-вкусовата промишленост, включително на млекопреработвателни предприятия и кланици.
На това ниво също има ясни властови връзки, както обяснява експертката Бенинг пред АРД. Например общо осем млекопреработватели контролират повече от половината от пазара в Германия, а десет кланици - повече от 80% от свинското месо в страната.
"Навсякъде, където плащаме пари на етапа на преработка на продуктите - например за млекопреработвателните предприятия или кланиците - ние нямаме поглед и влияние върху това колко пари всъщност стигат до фермерите", обяснява Томас Бонрат, говорител на веригата REWE.
Какво могат да направят политиците и потребителите?
В момента се водят преговори за намиране на решение на проблема. "Справедливата производствена цена трябва да бъде отправна точка за всеки преговорен процес", казва Бонрат. Решенията, основани на партньорство със селскостопанския сектор, винаги имат приоритет. Те обаче трябва да са възможни и от правна гледна точка, казва той с оглед на законодателството за конкуренцията. "Все още не ни е известно да има предложение за минимални цени, които да гарантират това", посочва Бонрат.
Земеделската експертка Бенинг призовава политиците да приемат закон, който да допринесе за по-справедливо разпределение на добавената стойност в хранителната верига: "С изискването за цени, покриващи разходите, и със законови правила за справедливи договори правителството би могло да постигне много: фермерите биха могли да осигурят приходите си, а млекопреработвателните предприятия и кланиците биха записвали по-ниски стойности в договорите", казва Бенинг.
Тогава свръхпроизводството ще бъде намалено и няма да може повече да се оказва натиск върху производствените цени, подчертава тя и посочва успехите на подобни практики в Испания и Франция: "Там земеделските стопанства вече могат да се позовават на правни норми срещу нелоялни търговски практики и да налагат справедливи договори и по-добри цени."
А какво могат да направят потребителите, за да подкрепят фермерите? Например да купуват директно от фермата, било то на седмичния пазар или от фермерски магазин, а също така и чрез абонамент за кутии с пресни зеленчуци и плодове, пише АРД. По тези начини в селските райони остава значително повече от добавената стойност.
***
Вижте и това видео от нашия архив: