Нещата от живота - но от кой живот?

Коментар от Мирела Иванова:

„Ивана е избрана за кръстница на детето на бузукарката Стояна. Терминът на бременната музикантка е в края на тази седмица…” Из някакъв вестник

В късния неделен следобед отиваме на концерт по случай Деня на християнското семейство. В залата на Музикалната академия арменският струнен оркестър на София ще свири под диригентството на Маркус Елснер от Мюнхен.

По павилиона за вестници на автобусната спирка са разлепени рекламни афиши за появата на нов вестник с цели 88 страници, името му “Торнадо” и анонсът под него - “опасните новини” - всяват известна заплаха, че отеснялото от интриги, размахано бельо и долнопробни клюки информационно пространство допълнително ще се омърляви.

Свят извън паралелните светове на заплахите

Но денят е празничен и един от последните топли есенни дни, отивам на концерт с прекрасна програма и се опитвам да изтръгна мисълта си от дъното, където я отпрати зърнатият случайно афиш. Май изход оттам трудно се намира, защото погледът ми попада на страница 87 от друг вестник, с далеч по-спокойно име, който пътничка в автобуса съсредоточено чете. Тъкмо в него зървам уникалното съобщение, че Ивана ще става кръстница на нероден Петко и прочие.

Много е трудно да си българин, хрумва ми още: не дори ежедневно, а ежечасно си длъжен да обитаваш поне няколко паралелни и взаимоизключващи се свята едновременно, кой от кой по-нагнетени с опасности, нечистотия, несигурнот и криза.

Съществуването ти е натикано в най-ниските вибрации, над бита ти размахват бич настоящи сметки за ток и парно и задаващи се грипни пандемии, като облаци надвисват сенки на главни и разстреляни прокурори, струва ти се, че си подслушван и преследван отвсякъде. Ако решиш да отидеш на концерт, в който изпълняват Моцарт, Харутюнян, Сибелиус и Менделсон, ако го сториш с автобус, а не с лимузина, която да запречи цялата улица, те напада съмнението, че си втора категория човек, разколебан си в естествения ход на нещата.

Смешението на ценности и езици

Защото кои са нещата от живота днес в европейска България? Около какъв ценностен център се завихрят като торнадо събитията? На какъв език ги помнят и отразяват електронните и печатни медии? Чии интереси обслужват: на читателите, на властта, на медийните чорбаджии?

Голяма и бездънна лапавица, и я преджапваме всеки ден, и дори я пробутваме като норма на децата. Израснали в нея, те вече стачкуват и се борят за повече ваканция - не за по-добро образование. Делят се на кифли и зубъри пред екраните на своя фейсбуков свят, и всеки ангажиран родител е изтръпвал от ужас пред невинната и безмозъчна агресия, която се разплисква и там, отражение от нашия объркан свят на възрастните.

И нищо не им пречи да станат лоши, за да попаднат в торнадото на опасните новини - като в случая с Микеле Кънчев, завършил в Кеймбридж. И в много други случаи, уви.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев