Несправедливост в името на Кремъл
"Войната няма женско лице", пише беларуската носителка на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич. През 1983 година тя издаде книга с портрети на жени, сражавали се във Втората световна война за Червената армия. С тази книга тя издигна достоен паметник на онези смели жени, защитавали родината си от германските нацисти. Повечето от тях обаче тогава не са се смятали за героини.
Войната в Украйна обаче има едно "женско лице" - Надя Савченко, героинята на украинците, която през 2014 година защитаваше родината си срещу руските агресори. Руската държава смята военния пилот Савченко за убийца. Съдът в Ростов на Дон я осъди на 22 години затвор.
Скалъпен процес
Присъдата е несправедлива, макар да се позовава на руското право и закони. Осъдителната присъда беше произнесена от провинциален руски съдия, но тя носи четливия политически почерк на ръководството в Москва. Цялата процедура беше един скалъпен показен процес. Обвиняемата беше обявена за държавен враг, а медии и политици настройваха аудиторията срещу нея. Освен това останаха неизяснени обстоятелствата около нейното задържане. Съдът не уважи и аргументите на защитата срещу противоречивите доказателства на обвинението, затова пък държеше подсъдимата под постоянен натиск. Даже и по време на заключителната ѝ пледоария.
Правосъдието в служба на пропагандата
Присъдата трябва да демонстрира силата на държавата. Трябва да сплашва. Но най-вече тази присъда се подчинява на логиката на пропагандата. Кремъл имаше нужда от тази присъда, за да може най-сетне да докаже това, което втълпяваше в главите на хората от началото на войната. А именно, че Украйна представлява опасност за Русия.
Савченко пасва отлично в тази изкривена пропагандна картина. Като участник в доброволен боен отряд, тя била съотговорна за смъртта на двама руски журналисти. От "омраза и враждебност" тя предала на украинската армия координатите, срещу които е бил открит огън, постанови съдията. Той просто следва правилната линия. Все още руската пропагандна машина, начело с Путин, внушава, че войната в Донбас се води само от украинци. При това отдавна е доказано участието на руски войници и военна техника в боевете в Източна Украйна. Без тяхното участие изобщо нямаше да се стигне до война. По данни на ООН, във войната са загинали 9 хиляди души. Сред тях, за съжаление, са и двамата руски журналисти.
Русия има нужда от врагове, но произвежда герои
Савченко не е единствената украинка, взета на прицел от Кремъл. Миналата година руски съд осъди на 20 години затвор кинорежисьора Олег Сенцов и един негов съмишленик. От Киев твърдят, че подобни показни процеси се водят срещу още десетина украинци в Русия.
Хората стават жертва на пропагандата. Кремъл има нужда от виновни, за да не питат хората защо тяхната страна воюва в Украйна. И руското правосъдие, печално известно с това, че съдебният произвол изобщо не му е чужд, е най-подходящият инструмент за това. Руските опозиционни политици винаги са били негова мишена. Но сега на преден план излизат украинците.
По този начин Русия отравя не само отношенията с Украйна, но и отношенията между хората. И същевременно създава нови герои. Надя Савченко е тяхното женско лице.