Невидимите безработни на САЩ

Алиша Хана е безработна от една година. 26-годишната жена е израснала в социално жилище в Бруклин и не изглежда като човек, който лесно се предава. И макар да не е особено претенциозна, тя няма почти никакви шансове скоро да си намери добра работа. Ако човек е завършил само обикновено средно училище, но не е посещавал колеж или друго професионално учебно заведение, той на практика няма никакви шансове за работа в Ню Йорк. "Положението може и да се е подобрило за хората с висше образование. Не обаче и за такива като мен", казва младата жена.

Съмнения относно официално обявяваните данни

Казаното от Алиша влиза в ясно противоречие с официалната статистика. Според американското Министерство на труда, през октомври 2014 безработицата в страната е спаднала под 6 процента - за първи път от началото на финансовата криза през 2008 година. А през ноември дори е достигната рекордно ниска стойност от 5,8 процента. Има обаче сериозни основания за резерви спрямо тези данни.

Една от причините е свързана с характера на заетостта. "Увеличил се е броят на работните места с ниско заплащане", казва Мишел Холдър, икономистка от "Джон Джей Колидж" в Ню Йорк. "Президентът Обама твърди, че си връщаме загубените работни места. Проблемът е, че в огромната си част въпросните работни места са много ниско платени - например в заведения за хранене. Тоест възникват нископлатени работни места със значително по-лошо качество спрямо онези, които имахме преди", казва експертката.

Другата причина изглежда още по-важна. Тук се налага да направим едно уточнение: за разлика от Германия, в САЩ няма задължителни срокове за регистрирането като безработен. Затова американското Министерство на труда няма друг начин да установи реалната безработица, освен чрез представителни телефонни допитвания в общо 60 000 домакинства. На тази основа то обявява данни, които обаче включват само безработните, които активно търсят работа и са готови да започнат такава. Извън тази статистика остават така наречените обезкуражени безработни, които са престанали да търсят работа, защото смятат, че нямат шанс да намерят такава.

Много от тези "обезкуражени" намират второто си призвание в армията. "САЩ имат най-голямата армия в света и въоръжените сили привличат много хора, които иначе биха си останали безработни", казва Геерт Донд, също икономист от "Джон Джей Колидж". На друг феномен се спира социоложката от Колумбийския университет в Ню Йорк проф. Саския Сасън, който тя нарича "системен праг": "В САЩ вече има мъже на 33 или 35 години, предимно афроамериканци, които никога през живота си не са работили. За тях обаче едва ли може да се говори като за истински безработни. На практика те са "невидими" за статистиката и остават вън от трудовия пазар, по всяка вероятност - завинаги", казва тя. Макар официалният брой на безработните в САЩ да намалява, в сегашна Америка реално има по-малко хора, разполагащи с работа, отколкото преди, както и все повече хора, които обезкуражено се отказват да търсят каквато и да било работа.

Американската мечта

Независимо от всички трудности на пазара на труда, американската мечта за социален възход остава жива. В нея вярва и Алиша Хана, която участва в едномесечен курс в Бруклин, подготвящ обитателите на социални жилища за бъдещи домоуправители. За тази цел те трябва да придобият различни комуникативни умения. Една от първите им задачи в курса е да изпратят служебен SMS до свой началник.

"Даваме на курсистите инструмент, който да им помогне в бъдещата им професия", казва ръководителката на курса Емили Нелсън. "Опитваме се да ги приучим на точност, да се изразяват добре и да намират решения на конфликтни ситуации", допълва преподавателката. Много от успешно завършилите курса ще получат пробни назначения във фирма, която строи и стопанисва жилища. Всеки един от тях ще получи автоматично здравна осигуровка и платен годишен отпуск - социални придобивки, каквито обикновено не се полагат на нискоквалифицираните кадри.