На кладата, стъкната за "евролиберасти" и "соросоиди"

„Жълтина” било дали националистическата коалиция, обявила се за патриотична, ще се коалира с ГЕРБ или с БСП. Това поне каза в свое телевизионно интервю лидерът на НФСБ и част от Обединените патриоти Валери Симеонов. И до някаква степен е съвсем прав. Защото дни преди да е започнала  официалната кампания за  предсрочните парламентарни избори и ГЕРБ, и БСП се държат горе-долу като една и съща партия, с някои нюанси.

Високи пенсии, социална справедливост (която впрочем е липсвала при управления и на двете формации досега), обещания за цялостно благоденствие, внимание към „малкия човек“ и най-важното – силен национален елемент. Така изглеждат засега заявените приоритети в най-груби рамки на условно наречените левица и десница в България. Огради по границата, военна служба и заявки за тропане по масата на Европейския съюз са само част от щрихите, които казват на средностатистическият избирател „по-малко Европа у нас и повече българщина“.

Врагът

А българщината в масовото разбиране изглежда съвсем по валерисимеоновски. Което ще рече следното – двама възрастни сирийци не могат да бъдат заселени в град Елин Пелин, ако не са покръстени „с главата надолу“ (както обясниха местните). Подобно мнение изрази и самият партиен лидер, не с тези думи, разбира се. Нещо повече, оказва се, че той всъщност пази мигрантите … като ги пропъжда. „Защото представете си някой да им удари кибрита – кой ще е виновен тогава?“, пита Симеонов. И не оставя възможност за отговор.  Виновни ще са „евролиберастите и соросоидите“. Виновни ще са онези, които изпитват съпричастност.

Впрочем, това е отработена и тренирана предизборна реторика. Реторика, която винаги търси врага. Врагът в случая е сирийско семейство или евролиберастите, които искат да ги населят в Елин Пелин, Широка лъка, Розово и Бог знае още къде.

И ако някак свикнахме с националистическите бръщолевения на самонарекли се патриоти, по-тревожното е друго.  Това ще са първите избори у нас, които не просто ще наложат националистически „стандарт“, ами и ще го претворят в предизборни обещания. А електоратът консумира това, което му се сервира. Вотът на 26 март ще е първият, в който така наречените традиционни или системни партии ще влязат в ролята на Валери Симеонов. И те вече го сториха. Ако оставим настрана патриотичните заемки, заложени в кампаниите им, мълчанието на ГЕРБ и БСП по откровено подстрекателство като това с „кибрита“ задава посока. И посоката е именно тази – на кибрита.

Всъщност такава линия на поведение не е била проблем нито за Борисов, нито за социалистите. И двете партии са ползвали с охота услугите на Волен Сидеров и на Патриотичния фронт. Но тук има малък нюанс – когато БСП и ДПС употребяваха „златния палец“ на лидера на Атака, опозицията намираше подкрепата на националистите за неприлична. Когато ГЕРБ подписа споразумение за управление с ПФ, вече бившите управленци от БСП и ДПС критикуваха формацията за официалното влизане на националисти във властта. Тогава заигравките с патриотарството бяха неприемливи, дори скандални, днес те вече не са. Нито за лявото, нито за дясното. 

Несъщественият „голям“ партньор

Така че Симеонов е съвсем прав в съжденията си, че въпроси около бъдещото управление – дали ще бъде с леви или десни - е несъществен. Както казва самият той - „жълтина“. Просто няма да има разлика, ето защо такава „подробност“ ще представлява само маловажна клюка. В името на това да има мнозинство, формацията, която излезе първа на изборите дори сама ще „удари кибрита“. С единствената цел –да бъде подкрепена за кабинет.

А кладата вече е направена – на нея трябва да горят всички онези, които смятат, че демократичният модел не е изчерпан. Всички онези, които смятат, че въпросният модел не трябва да бъде само фасада и източник за доене на еврофондове, а осъзната потребност и начин на държавно функциониране, който да гарантира мирното съществуване на всички. 

В този ред на мисли задаващите се след малко повече от месец избори също изглеждат като „жълтина”, която само трябва да потвърди новата национал-популистка посока, в която българската държава уверено крачи.  И без значение дали ще крачи с ляв или десен ботуш, другият се очертава да бъде кафяв.   

Подобен развой пък предвещава, че в недалечното бъдеще разделението в България няма да бъде на ляво и дясно, тъй като това вече ще е само „жълтина”. Политическият вододел ще бъде само и единствено приличието. И ако засега и десницата и левицата имат наченки на прилично поведение, то е само защото човеколюбивата икономика, която обещава блага на „малкия човек“ и на „средния избирател“ почти изцяло се крепи на фондовете, пристигащи от „либерасткия“ Европейски съюз.

В момента, в който този източник на легално купуване на гласове секне, между БСП и ГЕРБ почти няма да има разлика. И тогава кибритът наистина ще бъде ударен, както казва Валери Симеонов.