На какво се смеят берлинчани

Две берлинчанки се срещат на улицата. „Днес бях на козметик”, казва едната, очаквайки комплимент. „Така ли? И защо не стигнаха до теб?”, отвръща втората, вглеждайки се в лицето на събеседничката си. Пак на улицата двама берлинчани подвикват на млада жена: „Госпожице, краката ви са като на сърна! Не толкова стройни, но също така окосмени!”.

Не се притеснявайте, ако не сте успели да се усмихнете, въпреки че сте разбрали: тук става дума за виц. Да, но вицът е берлински и е даден за пример в наръчник за онези, на които тепърва им предстои да стават жители на германската столица. Защото, за да бъде разбран берлинският хумор, също както и берлинският манталитет, е необходимо преминаването през дълъг процес на свикване с тукашните нрави и обичаи.

Стрелите на берлинския хумор

От споменатите примери става ясно, че: първо, берлинчанинът не си поплюва и предпочита да действа на принципа „право куме, та в очи” вместо "финяшки" и с лицемерни фрази. Второ, рязкото и грубо поведение е типично за обитателите на метрополията край р. Шпрее. Не случайно известният германски писател и тънък познавач на столичното население Валтер Бенямин казва, че "като разтвори устата си, берлинчанинът може да погълне цялата Бранденбургска врата".

И трето, грубоватият хумор не цели да се присмее на отстрещната страна, а е по-скоро вид самоизява. Е, разбира се, за сметка на другия, но тук вече става дума за безпардонността, с която берлинчани също се славят и която не е по вкуса на всички.

Стрелите на местния хумор са насочени често към онези, които идват отвън. Така вицът остава непонятен за непосветените, а това засилва неповторимото усещане за успешен и мълниеносен удар на място. Казано направо, самочувствието на берлинчани има странни изяви, а една от най-често срещаните е присмехулството, за което те се хващат като за спасителен пояс в рискови ситуации. Ето един пример пак от наръчника за бъдещите жители на германската столица: „Баварец сочи гордо към Алпите и казва на берлинчанина до него: Вие в Берлин нямате такива високи планини!. Берлинчанинът изстрелва на секундата: Не, ама ако имахме, щяха да са по-високи от вашите!. Излишно е да напомняме за шопа и произнесената от него култова фраза: От Витоша по-високо и от Искаро по-дълбоко нема!

Срещу всеки и всичко

И докато шопът е все пак симпатичен с наивната си вяра във величието на родното, берлинчанинът не само се пъчи самодоволно, но и удря по отсрещната страна с язвителния си език, очаквайки нахално да получи признание за проявената находчивост. ”В Берлин езикът ти трябва да реже като бръснач”, казал навремето Гьоте. „В този град дори и Папата ще заговори недодялано!”, възмущавала се пък в края на 19-и век дама от висшето общество. А писателят Теодор Фонтане, свързал живота си с Берлин, открил невероятната способност на берлинчани да извличат от заобикалящия ги свят именно онова, на което могат да се присмеят.

Опази Боже обаче, ако някой се опита да им се присмее! „В този случай берлинчанинът моментално изгубва чувството си за хумор”, отбелязва известният комедиен артист Дитер Хилдебрант след дълги наблюдения на берлинския бит и душевност. Според него в Берлин тече едно безконечно състезание под мотото: „Който се смее последен, се смее най-добре!” - като вид самоотбрана срещу всеки и всичко в големия град.

Ето защо берлинският виц е в повечето случаи плод на реална ситуация. При това най-важното е да е изказан в прости, разбираеми изречения, с директна поанта и без никаква закодираност, която би предизвикала процес на размисъл.

Тънката ирония е напаст божия!

Тънката ирония на британците, за които се говори, че не си разказвали вицове в събота, за да не се смеят в неделя в църквата, е напаст божия за берлинчаните. Същото важи и за префинените обноски, които средностатистическият берлинчанин посреща на нож с убийствена ирония. На тежка вечеря домакинята казва разглезено, поднасяйки пържолите: „ Дано някоя от тях да не е останала недоопечена!” „Ама моля Ви се, госпожо, не се притеснявайте - казва берлинчанинът - всичките Ви пържоли са такива!”

И за да не останете с впечатлението, че жителите на германската столица са ограничени и груби хора, лишени от фантазия и способност за дълбок размисъл, ще припомня една от известните мъдрости за бъдещето, изречена от берлински таксиметров шофьор. Това, впрочем, станало случайно, когато той се опитал да разкаже поредния си виц, роден в тежка житейска ситуация. От вица е останала само поантата: „Знаете ли, и бъдещето вече не е онова, което беше някога!”, отбелязъл мъдро берлинчанинът, който всъщност се опитал да се пошегува...

Автор: Маринела Липчева, Редактор: Д. Попова-Витцел