Зов за помощ от Атина
8 март 2015"Не знаем точно какво е финансовото положение в Гърция и дали тя в момента изпитва остри проблеми на ликвидност", заяви високопоставен европейски служител в Брюксел. По тази причина срещата на финансовите министри от еврозоната, която ще се проведе в понеделник (09.03.2015) в Брюксел явно няма да обсъжда сегашните платежни затруднения на Гърция. И то независимо от факта, че гръцкият премиер Ципрас тези дни явно беше помолил за помощ в телефонен разговор с президента на Евопейската комисия Жан-Клод Юнкер, за което писаха "Зюддойче Цайтунг" и гръцкият "Катимерини". Молбата на Ципрас е била финансовите министри на еврозоната да отпуснат нови парични помощи на Гърция по-рано от предвиденото, а самият Ципрас е искал да представи своя план за реформи още в петък - предложение, което е било отклонено от Юнкер.
Ще мине "още много време", докато се стигне до изплащане на средствата, одобрени по наскоро подновената помощна програма за Гърция, потвърди високопоставен европейски чиновник в Брюксел. Европейските институции тепърва ще проверяват финансовото отражение на направените от Атина предложения за реформи. Ако бившата "Тройка" даде зелена светлина за тях, ще трябва те да бъдат одобрени от финансовите министри на еврозоната, както и от националните парламенти.
"Телефонните линии прегряха"
Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис междувременно е изпратил писмо с шест конкретни предложения за реформи до председателя на еврогрупата, холандския финансов министър Йерун Дейселблум. Съдържанието на писмото обаче предстои да бъде проверявано от експертите на ЕК, ЕЦБ и МВФ. Варуфакис смята да представи шестте предложения още този понеделник / 09.03./ на колегите си от еврогрупата. От Брюксел беше заявено, че от тази среща не може да се очаква непосредствено решение за изплащането на парични помощи за Гърция. Точно такова обаче е било желанието на Ципрас, изразено в телефонния разговор с Юнкер.
Шефът на еврогрупата Йерун Дейселблум беше заявил пред "Файненшъл Таймс" преди няколко дни, че е възможно да се стигне до предсрочни плащания за Гърция, ако правителството в Атина изпълни определени условия. "Оттогава насам телефонните линии прегряха", признава един еврослужител от Брюксел.
Според информациите на "Катимерини", гръцкият финансов министър Варуфакис ще представи в понеделник план за реформи в държавната администрация, мерки за подобряване на събираемостта на данъците, както и за повишаване на социалните облаги. Варуфакис смята освен това да създаде нов "Финансов съвет", както и нова служба за данъчен контрол. В телевизионно интервю той беше обещал, че до края на март Гърция ще изпълни финансовите си задължения, поети пред кредиторите. Какво ще се случи през април обаче, остава неясно. Служители на ЕС в Брюксел предполагат, че Гърция на практика може да остане неплатежоспособна за идните няколко седмици. В такъв случай гръцката държава ще е принудена да взима назаем пари от пенсионните каси и от други социални фондове, за да остане ликвидна. Според съобщения в гръцките медии правителството в Атина не е успяло да изплати всички надници и заплати, които са били на падеж през седмицата.
Единственият източник на пари
ЕЦБ в момента е единственият източник на свежи пари за Гърция. Банката увеличи обема на спешните кредити в помощ на гръцките банки с допълнителни 500 милиона евро. Така те разполагат с около 3 милиарда евро като резервна ликвидност. През седмицата гръцкото правителство продаде краткосрочни държавни облигации (T-bills) на стойност 1, 3 милиарда евро. Три четвърти от тези облигации обаче бяха закупени от гръцки банки, които на свой ред зависят от помощите на ЕЦБ. След заседание на Централния банков съвет на ЕЦБ, президентът Марио Драги заяви преди няколко дни, че Банката е помогнала на Гърция през последните месеци с общо 100 милиарда евро, което на практика я правело Централна банка и на Гърция.
"Финансовата криза при всички положения ще задуши икономическия прираст в Гърция", заяви гръцкият депутат от опозиционната партия "Потами" Харис Теохарис пред агенция "Блумбърг". Според него е сложена спирачка на всички инвестиционни проекти, защото се налага да се изчакат резултатите от преговорите с ЕС.
Фалитът - неизбежен?
Президентът на ЕК Юнкер преди това беше отхвърлил някои обвинения от Атина, че съществувал заговор срещу ляворадикалното гръцко правителство. На пресконференция в Мадрид Юнкер заяви, че няма никакъв "пъклен план" на консервативните правителство в Португалия и Испания, целящ да свали гръцкото правителство. Премиерът Ципрас беше изразил подозрения, че консеваторите в тези две страни се опитват да докарат страната до финансов крах. Гръцкият финансов министър Варуфакис обаче явно смята, че този крах вече е настъпил. Пред германския седмичник "Ди Цайт" (04.02.) той беше заявил: "Аз съм финансовият министър на една страна, която е банкрутирала". Шефът на мюнхенския Институт за икономически изследвания IFO, Ханс-Вернер Зин очевидно споделя този анализ на Варуфакис. И Зин смята, че Гърция е фалирала и пледира за излизането й от еврозоната.