Нашенското неверие

Коментар на Мирела Иванова:

Вече сме в същинска предизборна хватка: мисля си дали животът не е отложен през този месец, за да текат кампанията, компроматните войни, срещите с избиратели и прочие прояви. Прогнозите за победители и избирателната активност калейдоскопно се сменят, свръхинформацията е от всякакъв десен. И всичко това на фона на констатацията, че българите не вярват в честните избори. Защо се получава така? Защо скептицизмът наш трае от самото начало на промените та до ден-днешен? Всъщност вярваха ли българите по време на комунизма в честните избори и победите с 99,99% на единствената тогава партия?

Къде го чукаш - къде се пука

За да не изпадам в народопсихологически патоси, ще си позволя да се спра само на няколко от основните аспекта в нашенското неверие. Още от първите свободни избори след 10 ноември ни остана горчив привкус на измама, утайка, която не само не се разпръсна, но и се напласти с времето.

Сенките на Държавна сигурност, подставени като важни политически пионки в многобройните по-големи и по-малки тогава партии, от една страна, и неунищожимостта на Байганьовския модел на правене на избори от друга и досега ни държат в шах, държат ни влага, държат ни нащрек. Не е само игра на думи, а страшна и съдбовна задкулисна политическа игра, която не поведе България по правилния път от самото начало.

Днес, двайсет и повече години след онова начало, виждаме едно безобразно и осъдимо от морална гледна точка партийно номадство, което отвращава мислещите хора. Предполагам, че мнозина нереализирани люде, разнасящи посредствеността си и тягата си към апетитна властова позиция от партия в партия, разчитат на националното късопаметство и масовата апатия.

Скелетите в политическия гардероб

Позабравени персони поотупват прахта и вчерашните си убеждения, позабърсват провалите си и се явяват с уж нови лица и в уж нови роли. Един царски министър, за когото парламентът гласува специална поправка, отменяйки задължителното за поста висше образование, вече е, с извинение, интелектуален фен на кандидатпрезидентската двойка на БСП.

А напориста дама, служила ревностно на СДС, попрехвърлила се после със съмнителна скорострелност в ГЕРБ  и попребивавала безуспешно там, днес е кандидат за вицепрезидент от РЗС. Това са само два отблъскващи примера от всичките 20, 200, 2000 или Бог знае колко.

Българите не вярват в честните избори, защото не вярват в почтеността, добрите намерения и фигурите от политическата класа. Разминаването между програми и обещания преди избори и делата подир тях сякаш изчерпаха и последните ни кредити на доверие. Предполагам, че това е причината избирателите да се фокусират върху определени личности, да съсредоточават и обвързват очакванията си около техните фигури, да им възлагат дори надежди, а после бързо да се разочароват. Може пък българите да не вярват в честните избори, защото не вярват достатъчно в самите себе си… За това ми допускане само бъдещето има думата.