Нацистът в канцлерството

"Не изхвърляй мръсната вода от коритото преди да си набавил чиста", гласи един от характерните за Аденауер афоризми. Първият канцлер (1949–1963) на новосъздадената Федерална република е известен с образния си език, изпъстрен с афоризми. Цитираната крилата мисъл добре описва отношението към бившите нацисти в тогавашното държавно управление.

Ханс Йозеф Мария Глобке е най-известният и най-влиятелен човек с кафяво минало от близкото обкръжение на канцлера. По онова време той е държавен секретар и се грижи за организацията в кабинета на "Стария", както почтително наричали Аденауер. Особено в края на неговия мандат Глобке е нещо като вицеканцлер в сянка на младата федерална република. За мнозина този факт си остава скандален и до днес.

След като години наред канцлерството се съпротивляваше на подробното изучаване на неговата собствена история в периода непосредствено след Втората световна война, в началото на юни т.г. известни учени-историци единодушно настояха пред Бундестага за детайлно проучване на въпросното минало. Защо е важен този въпрос?

"Защото е важно да се установи доколко важните политически решения от онова време - като присъединяването на ФРГ към НАТО, обвързването на страната със Западните сили или забраната на Комунистическата партия на Германия - не са били взети например главно под влиянието на кадри с "кафяво минало" от времето на националсоциалистическата диктатура", казва историчката Улрике Юрайт.

Кой е Ханс Глобке?

От 1953 до 1963 Глобке е шеф на кабинета на канцлера, а по времето на националсоциализма той е един от съавторите на Нюрнбергските закони за расовата чистота, послужили като основание на Адолф Айхман за организираното убийство на милиони евреи. В ГДР срещу Глобке е издадена задочна присъда за доживотен затвор, а и в Западна Германия е имало мнозина, които са смятали следвоенната му кариера за скандал. Впрочем, на четвъртия етаж на канцлерството и до днес виси портрет на бившия правителствен съветник по времето на Хитлер. Без коментар.

Най-късно от 1960-те нататък случаят "Глобке" постепенно се превръща в бомба със закъснител за канцлера Аденауер. Когато израелските тайни служби (Мосад) откриват Адолф Айхман в Аржентина и го прехвърлят в Израел, в германското канцлерство в Бон настъпват седмици на голяма тревога.

В навечерието на неговия съдебен процес Айхман си води записки, които попадат в ръцете на германските тайни служби. В тях Айхман повдига тежки обвинения срещу Глобке – твърди например, че той самият само е изпълнявал онова, което хора като Глобке са били формулирали. Тези ръкописи така и не виждат бял свят. Както в Ерусалим, така и в Бон по онова време са заети с далеч по-важни задачи. Израел отправя молба до Бон за голяма икономическа и оръжейна помощ и Германия им я отпуска, а житието на Глобке по времето на Третия Райх остава завинаги погребано.

Уменията са по-важни от морала?

За Аденауер Глобке е незаменим. "Не познавам никого, когото бих могъл да сложа на неговото място", бил казал Аденауер. А това му поведение за пореден път доказва, че той е отдавал по-голямо значение на компетентността на експерта, отколкото на неговия морал.

Но не само първият федерален канцлер е действал така прагматично: Вили Бранд също е правил подобни компромиси. За да не бъде обявяван от консервативния лагер за "предател на отечеството", той склонил да не вдига шум около случая "Глобке".

Цялата документация, свързана с дейността на този виден нацистки функционер, служил на двама следвоенни канцлери, остава недостъпна за изследователите и историците и до днес, тъй като не попада във Федералния архив на Германия, а отива в ръцете на дъщерята на Глобке, която по правило отказва достъпа до него. Затова видни германски историци настояват за "свободен достъп до всички (...) важни данни". Кога точно ще започне работата по проучването на този тъмен период от историята на германското канцлерство остава обаче неясно.