Нахални ли са наистина гърците?

Голяма част от актуалните публикации в Германия на тема Гърция са издържани в онзи тон, който беше наложен още в самото начало на кризата, казва в интервю за германското обществено радио ВДР журналистът от гръцки произход Милтиадис Улиос. "Тезата за мързеливите гърци, която се наложи при тогавашното медийно отразяване на събитията в Гърция, намира днес своето продължение: германските медии представят новия гръцки премиер Алексис Ципрас като спокоен и самоуверен политик, но в същото време "доразкрасяват" образа му с определения като "твърдоглав" и "безотговорен". В публикациите около актуалните разправии с Гърция се налага мнението, че гръцкото правителство е твърдоглаво и неотстъпчиво. В същото време обаче е факт, че неотстъпчив е и германският финансов министър Шойбле. Само че за разлика от непоколебимостта на гръцкия финансов министър Варуфакис, неговата безкомпромисност се представя като нещо много положително", казва Улиос.

Гърция се държи безцеремонно с Европа, а не обратното - такъв е общият тон в германските публикации, посочва журналистът, като дава за пример няколко определения, използвани от различни германски медии: "безумната логика на Гърция", "нахалството на Атина", "гърците не осъзнават какви ги вършат" и т.н. "С други думи: внушава се, че популистите в Гърция са на път да си счупят главата, а гръцкото правителство бива представяно като някакво невъзпитано дете, с което Европа трябва да се справи. Това много напомня за отминалите колониални времена", казва Милтиадис Улиос. Според журналиста, тезата за мързеливите гърци сега е разширена с внушението, че освен разхайтени, гърците са и твърдоглави, поради което Европа трябва да ги вкара в правия път.

Теорията на Чомски за "фабрикуването на съгласие"

Казано накратко: в Германия очевидно не разбират гърците. На какво се дължи това? Милтиадис Улиос отговаря на този въпрос, цитирайки известния американски лингвист и философ Ноам Чомски и неговото произведение "Manufacturing Consent" ("Фабрикуване на съгласие"), което описва методите на пропаганда, използвани от медиите и властимащите. В демократичните държави свободата на пресата и на различните мнения се съблюдава - това е факт. Факт е обаче също така, че голяма част от публикациите имат за цел да представят интересите на елита като обществен консенсус, пише Чомски. Това важи с пълна сила и за германските публикации на тема Гърция, смята Милтиадис Улиос:

"Говоренето за това, че Гърция трябва да спазва договорите и поетите задължения прикрива отчасти дискусията за съдържанието на тези договори. Да видим какво е записано в програмите за икономии - в тях се говори с колко трябва да се съкратят разходите за здравеопазване, с колко да падне минималната работна заплата и т.н. Тоест - изход от кризата се търси чрез съкращения основно в социалната сфера. А това се отразява много тежко на обикновения човек - не само в Гърция, но и в една Ирландия, например. Никой не пое политическата отговорност за това решение. Казваше се само, че то е без алтернатива. Докато не се появи едно правителство, което дръзна да постави тази политика под въпрос", казва журналистът.

"Давид срещу Голиат"

Според резултатите от две актуални проучвания, две трети от германците смятат, че ЕС не бива да се огъва пред новото гръцко правителство и отказа му да продължи икономиите. Почти същият дял от населението на Германия очаква от германското правителство да прояви нужната твърдост по този въпрос. В същото време почти 80% от гърците одобряват действията на кабинета "Ципрас". На какво се дължи тази огромна разлика във възприятието на едно и също явление? На манталитета? "Донякъде да", казва журналистът и добавя, че за разлика от германците, гърците обичат героичните пози: "Когато Ципрас се обърна към сънародниците си, за да им каже, че е един от тях и че ще защитава интересите им пред Европа, мнозина направиха паралел с битката между Давид и Голиат. В социалните мрежи Ципрас е наричан "храбро момче", неговата непреклонност дава допълнително самочувствие на гърците. В един такъв момент мнозина си казват: може и да сме бедни, но сега сме поне секси и с високо вдигната глава", казва журналистът Милтиадис Улиос.