Наполовина българин: най-известният венецуелски опозиционер

Партизанин, полит-затворник, министър, сенатор, кандидат за президент, икономист, журналист, комунист през 60-те, а 30 години по-късно - социалдемократ: така бихме могли да обобщим биографията на българския потомък Теодоро Петкоф - символ на опозицията във Венецуела. Част от живота на Петкоф дори е послужила за филмов сценарий. Зрелищното му бягство през 60-те години от венецуелски затвор, където излежавал присъда за партизанска дейност, е увековечено в руския филм "Тази сладка дума свобода".

Чуждестранните медии имат слабост към 78-годишния Теодоро Петкоф, пише венецуелският журналист Луис Наваро. Всеки път, когато някое издание иска да публикува материал против президента Уго Чавес, се обръща към него. Все пак той им казва това, което искат да чуят. Във Венецуела, а и извън нея, Теодоро Петкоф е известен като най-яростния критик на Чавес. 

И обичан, и презиран

За едни Петкоф е символ на опозицията, за други - пионер в конспирациите и измамите в революционното латиноамериканско движение. Във Венецуела личността Петкоф е доста оспорвана. В книгата "Кодът Петкоф" Армандо Гера представя политическия живот на българския потомък и сделките на неговото семейство, наричани от автора "мафиотски".

Гера твърди, че Теодоро е роден в България, а не във Венецуела; че докато е бил министър на планирането, по време на мандата на президента Рафаел Калдера, Петкоф е осигурил държавна поръчка в размер на милиони на своя племеник Мирко Тодороф; назначил е бившата си съпруга Мариуска Ривас на поста културно аташе във венецуелското посолство в Бразилия; раздавал е държавни постове и на други свои близки; а през 80-те години на миналия век на излизане от паркинг блъснал с колата си един инженер, който починал на място - случаят обаче бил потулен.

Във връзка със смяната на политическите му възгледи противниците му го наричат "изменник, който няма равен на себе си". Той самият обаче обича да казва, че само глупаците не променят мнението си.

От Ветрен дол до Каракас

Теодоро Петкоф е син на българин и полска еврейка, емигрирали във Венецуела през 30-те години на миналия век. Контактите на Теодоро с България са променливи. Той е посещавал страната няколко пъти - за първи път през 1960 година, а за последен - през 1994 година. През 1966-а той пристига неочаквано в родното село на баща си Ветрен дол. Вече бил известен във Венецуела - студентски лидер и активен участник във въоръжената съпротива срещу режима на Хименес. Жителите на селото още помнят изненадващото гостуване на венецуелеца с български корени.

За България Теодоро Петкоф казва: "Макар че съм роден във Венецуела, винаги съм повтарял, че съм българин. Вярвам, че ще успеете. Но първо трябва да създадете по-справедливи закони. Закони, които да важат за всички!"