Накъде тръгва Полша?

"Искаме да създадем нова политическа сила, от която да се страхуват всички леви и либерали, както и хомосексуалните." Тези думи прозвучаха още преди три години на митинг в един парк в центъра на Варшава. Те бяха част от словото на Роберт Виники, с което той обяви създаването на полското "Национално движение", известно днес като съюз от крайнодесни полски формации.

В онзи дъждовен ноемврийски ден тълпата скандираше бурно: "Нашата цел е Велика Полша". Година по-късно на същото място същите оратори определиха Европейския съюз като един от основните им врагове: "Една лява революция преминава през Европа още от 60-те години на миналия век. Става дума за ЕС. Именно той е един от нашите основни врагове", заяви тогава един от основателите на "Национално движение", припомня в своя статия "Дойчландфунк".

Ксенофобията е техен лайтмотив

Днес крайнодесните националисти в Полша вече могат да се похвалят с няколко депутатски мандати, спечелени на последните парламентарни избори в страната. Те влязоха в парламента с листата на популярния рок-изпълнител Павел Кукиз, чиято партия взе почти 9 процента от гласовете на избирателите. Кукиз обещава да направи Полша по-демократична, но в същото време набляга на дяснопопулистката реторика.

"Ксенофобията е лайтмотив на "Национално движение". Поради тази причина те са против Европейския съюз и разпространяват пароли, които нямат място в днешна Европа", казва пред германското издание Яцек Пурски, експерт по въпросите на десния екстремизъм от организацията "Никога повече". "С влизането на такива хора в полския парламент ще се засили и крайнодясната реторика в него," убеден е той. Пурски прогнозира, че много скоро крайнодесните депутати ще се отделят от групата на Павел Кукиз. "За да сформират собствена фракция, ще им трябват 15 депутати. Затова те ще се опитат да привлекат народни представители от други парламентарни групи. Националистите вече подеха такъв дебат, при това още преди да се е провело първото учредително заседание на новия парламент", посочва експертът.

Засега крайнодесните депутати не са обявили политическата си платформа. Но има достатъчно индикации какво може да се очаква от тях. Така например един от техните съмишленици, който замалко се размина с депутатски мандат - Витолд Туманович - е автор на следното откровение: "Хомосексуалните искат да могат да регистрират официално връзките си. Аз бих казал така: когато влезем в управлението, ще регистрираме всеки хомосексуален така, че такива хора да не могат да възпитават деца, да стават учители или дори да се доближават до дете."

Европа се радикализира

След изборите в Полша, Европа става още по-радикална, коментира на свой ред електронното издание "Дер Вестен". Макар изборната победа на партията "Право и справедливост" (ПиС) да не беше голяма изненада , Европа не очакваше чак такова убедително представяне на националистите-консерватори. Факт е обаче, че на Полша вече не можем да гледаме като на стабилизиращ фактор в Европа с ясно изразена проевропейска позиция. По-скоро тя се превръща в един несигурен съсед на Германия, коментира изданието.

Но този филм веднъж вече сме го гледали: когато преди 8 години на канцлерката Ангела Меркел ѝ костваше огромни усилия да убеди поляците да ратифицират договора от Лисабон с основните принципи на ЕС. Тогава премиер на страната беше Ярослав Качински, който не пестеше антигермански и антиевропейски пароли. Днес същият този човек е председател на партията-победителка от парламентарните избори в Полша (ПиС) и държи в ръцете си бъдещия полски министър-председател Беата Шидло.

Качински е полският Орбан?

С изборната победа на "Право и справедливост" Полша се нарежда сред онези европейски страни, в които крайни десни или леви партии или са на власт, или са важен политически фактор в националната политика. В Дания изборите през юли бяха спечелени от дяснопопулистката "Народна партия", в Гърция управлява "Сириза", в Австрия десните популисти от "Австрийската партия на свободата" са на гребена на вълната, както и техните събратя от френския "Национален фронт" и холандските десни популисти на Геерт Вилдерс.

Днес Ярослав Качински все по-често е сравняван с Виктор Орбан. Прокламираното от ПиС "морално обновление" напомня на настоящия шампион по европейски десен популизъм - унгарския премиер, пише "Дер Вестен". Именно той показа на Европа какво може да се очаква от комбинацията между националистическа програмна политика и абсолютно мнозинство в управлението: патриотарско-религиозен устрем, на който застъпниците на европейската идея засега нямат какво да противопоставят, четем още в публикацията.