Накъде с такива като Кадафи?

Нямаше ли да е най-добре за всички, ако Муамар Кадафи потъне някъде в изгнание? Например по карибското крайбрежие на Венецуела при другаря по революция Уго Чавес или пък към бреговете на Сицилия при приятеля си Силвио Берлускони? Там някъде Кадафи би могъл да разпъне палатката си, да се наслаждава на залеза на своя живот или дори да изживее втори професионален разцвет като оратор. Това би било добре за него и най-вече за неговия народ, който би се отървал от насилника си, а арабската пролет би разцъфтяла и в Триполи.

Задкулисни действия

Подобни видения за помирителен епилог със сума ти победители имат не само случайните наблюдатели на световните събития, но и онези, които активно ги формират: американски дипломати очевидно сондират почвата, търсейки някакво потенциално убежище, чиито примамки да откъснат Кадафи от властта. Във Вашингтон се чува обаче, че подобно търсене е доста сложно, защото случаят Либия занимава Международния наказателен съд /МНС/, поради което Кадафи в скоро време може и да бъде издирван с международна заповед за арест. Така отпадат редица страни, подкрепящи работата на трибунала, като потенциални домакини на диктатора. Те би трябвало да го предадат на Хага, както се случи преди това с Милошевич, Караджич или Чарлс Тейлър.

Подобни процеси свидетелстват за напредък на международната политика и наказателното право. Все още обаче Международният наказателен съд е прекалено слаб, за да служи като общо превантивно средство. Той е слаб, защото не разполага със собствена полиция. Поради това, издирваният с международна заповед за арест президент на Судан, продължава да си управлява почти необезпокоявано. Съдът е слаб и поради това, че има право да преследва само другите: САЩ например не желаят да се подчинят на юрисдикцията му, в същото време обаче смятат, че е редно да се разследва ставащото в Либия.

Прагматични решения или истинско правосъдие?

Съдът е слаб и поради това, че политиката продължава да е в плен на прагматизма и дори на опортюнизма на дипломацията, която предпочита да търси бързи решения на проблемите, отколкото да се надява на дълготрайна съдебна благословия. Затова САЩ от една страна настояват да се води разследване срещу Кадафи, от друга обаче - биха предпочели да го скрият от следователите в изгнание, ако по този начин успеят да се отърват от него.

Онова, което деспотите обаче не бива да вярват е, че вината им ще се разсее от само себе си. Който е вършил престъпления срещу човечеството, пресича една граница, отвъд която не може повече да се надява на снизхождение или липса на интерес от страна международната общност. Предполага се, че Кадафи е извършил тежки престъпления срещу своя народ. Ако има някакъв епилог, то той би трябвало да го отведе към съда в Хага.